Стела Богомилова: Агресията е плод на самотата на детето

Близо 13% от всички противообществени прояви и престъпления в национален мащаб са дело на лица до 18-годишна възраст. От тях 12% са извършени от учащи. Между 3 и 5% от учениците в страната стават обект на престъпни посегателства. Това сочат данни, изнесени от комисията за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Според експерти от комисията световната финансова криза може да допринесе за зачестяване формите на агресия при малолетните. Достатъчно показателен е и фактът, че 42 на сто от децата, преръпели насилие, са жертви на свои съученици.

Наистина ли децата ни стават по-агресивни и на какво се дължи това? Тези въпроси отправихме към психолингвистката Стела Богомилова, ръководител на програмата „Превенция на агресията”, която от години работи с проблемни деца. Според нея малчуганите проявяват все по-голяма изобретателност във формите на насилие, а душенето е една от тях. Ето какво още сподели тя за потребителите на NovaNews.bg.

На какво според Вас се дължи увеличаването на агресията сред децата?
Стела Богомилова: Днешните деца не са малчуганите от онзи ден. Времето се развива толкова динамично, че границите между вчера и днес се оказват равни на десетилетия. Стихийно се променя чисто поколенческият развой на цивилизацията. При поколението, на което и аз принадлежа, имаше повече време да се премине чисто психологически от детската градина към училището. Сега обаче децата преминават твърде динамично през този период. Прекалено бързо трябва да забравят уменията, научени в детската градина и да реагират адекватно на новите изисквания на училището, където трябва да пестят енергията си и да развиват интелекта си. Това е периодът, в който детето може да изпадне в т.нар. „социокултурен вакуум” и опитвайки се да се защити, то започва да реагира агресивно. Агресията преминава през различни етапи – в началото като самоагресия, постепенно преминава в агресия на вербално и словесно ниво и постепенно се стига и до физическите реакции. Тя може да се разгледа и като индивидуално отмъщение и разправа с външния свят, който децата не разбират.

В коя възрастова група започва да се проявява агресивността?
Стела Богомилова: В началното образование агресията се проявява в жертвен план. Детето се затваря в себе си, защото му липсват изразните средства и не може да сподели какво преживява. Когато детето не може да разбере учебния материал и му коства неимоверни усилия, за да изкара високи оценки, а за сметка на това неговите съученици покриват учебните изисквания с лекота, е нормално да се прояви злоба и завист от негова страна. Натрупало достатъчно негативни емоции, то започва да търси отдушник на своя гняв. Зачестява бунтът и отказът да посещава училището, увеличава се липсата на концентрация, то става по-изнервено и когато родителят се сблъска с тези черти, си казва: „Това не е моето дете! Какво пропуснах, какво да правя, кой е виновен и на кого да вярвам?!”.

Има ли семейства, при които най-често се наблюдават агресивни деца?
Стела Богомилова: Да, в семейство на интелектуалци, работохолици, на които не им остава свободно време за децата, както и при деца без особен родителски контрол, внимание и грижа.

Каква е причината за това?
Стела Богомилова: Родителят е много висок модел за подражание, който се справя с кризисната социална реалност, в която живеем. Този модел още е чужд и далечен за детето, но е желан, защото ежедневно се наблюдава в семейната обстановка. А училището го принуждава да се съобразява с едни стари методи. И когато то не може да сподели всичко, което го вълнува с най-близките си, може да прояви агресия към приятелите и съучениците си, внезапно да ги удари, да им се скара или разсърди. Агресията е плод на самотата на детето и то търси обект, върху който да излее обидата и гнева си. Затова пледирам в часовете между 1-ви и 4-ти клас да се въведе час по основи на психологията. Нужно е детето да отличава значението на думите симпатия, възторг, въодушевление, разочарование, гняв, презрение. То трябва да прави разлика между тези „противоречиви”, причиняващи болка чувства, на които е жертва и „лошите” пагубни състояния, когато несъзнателно връща гнева и злобата, с които наказва разочаровалия го свят.

Кои са най-жестоките прояви, за които знаете?
Стела Богомилова: Различни агресивни прояви се наблюдават основно при учениците между 6-и и 10-и клас. Много модерно за саморазправа е наказанието, наречено от децата „разпятие” – няколко деца хващат детето за краката и ръцете и удрят главата му в стената или в пода на стаята. Ръкопашният бой вече отстъпва място на душенето. Децата се възпитават да не се удрят и когато импулсивно искат да наранят някого, душенето се оказва най-лесният начин за лично удовлетворение до такава степен, че се възприема дори като изкуствена прегръдка, притискащо до задушаване обгръщане. При намесата на родител или учител в тази ситуация, то се оправдава лесно с обяснението: „Ами, аз просто го прегръщах през рамото”, а всъщност се прави примка около врата на съученика и това е механизъм за безнаказан тормоз. Понеже юмручният бой не е толкова актуален, се правят много по-цинични и изобретателни стратегии за насилие, което граничи с модерна експерименталност на агресията.

Експерименталност в агресията звучи доста силно. Бихте ли дали конкретен пример?

Стела Богомилова: Ще посоча няколко случая от изследванията, които осъществяваме в Програмата „Превенция на агресията”. Имаме случай на дете в 7-ми клас, което изповядва, че планира убийството на родителите си с оглед да спаси по-малкото си братче от бъдещ, лично преживян родителски тормоз. Оказва се, че от 3-тата до 5-ата си година детото е прекарвало по 8 часа пред 4-гигабайтов компютър, докато родителите правели бизнес. Попадали сме на разстроени взаимоотношения между родителите заради децата, за което малчуганите са склонни да отмъщават или да търсят възмездна реабилитация. Когато майката и бащата не се разбират, детето търси опора в един от тях и се стига до прегрупиране на семейното ядро – едното дете е с майката, другото - с бащата и така се противопоставят и конфронтират помежду си. Анорексията и другите хранителни разстройства са вид самоагресия и отмъщение към майката и са сред водещите тревожни състояния сред подрастващите. Попадали сме и на следните случаи – момичета си режат кожата на краката с бръснарско ножче с цел да си причинят физическа болка, която да заглуши вътрешната им болка и обида. Такива проявления се срещат при така наречените „деца емо”. Съвременните деца мислят в образи и картини и когато изостане думата, образът остава непопълнен, неизразен. Тогава емоцията прогонва образа, а неовладяната емоция поражда агресията.

Допринася ли агресията във филмите, интернет и цялата информация, която ни заобикаля, за увеличаването на агресивните прояви?
Стела Богомилова: Дете, играещо агресивни игри, в които лошият герой винаги побеждава и „печели” живот на следващо по-високо ниво и убива повече жертви, припознава тази действителонст като нормална. То претръпва спрямо болката преди да я е преживяло, осъзнало или изпитало. Когато съвременното дете се убеди чрез средата, в която расте, че да си чувствителен, раним, уязвим и емоционален е срамно и е вид слабост, естествено е да изгради нетърпимост към тези чувства. А игрите продължават да учат, че човек е непобедим и се калява убивайки, ужищожавайки, разрушавайки, стреляйки и престъпвайки нормите.

Това означава ли, че след време трябва да очакваме по-голяма агресия и повече престъпления, извършени от малолетни деца?
Стела Богомилова: За жалост да, защото отсъства чувството за състрадание, състоянието на милост, прошка и търпимост. Колкото повече зовем за търпимост и толерантност към различните, толкова повече вътрешно бягаме от това, дори ги ненавиждаме. Войната, противопоставянето, разминаването на интереси, конфликтът и интригата стават ежедневие, защото така се твори „историческата модерна случка”. Няма ли мимолетно забавление, което не изисква сериозен размисъл, не е интересно, скучно е, тъпо е. Едно дете е щастливо, когато е душевно съхранено, разбирайте отчуждено и незаинтересирано и не губи излишно време, когато е видимо „спокойно” и неагресивно, тоест, само пред компютъра, пред екрана на таблета, GSM-а или телевизора. Причината е, че само модерната виртуална техника се подчинява на детската воля и желания - компютърът е роб, приятел и мълчалив изповедник  на детето, неговият слуга, който изпълнява неговите импулсивни инструкции.

В тази посока по-щастливи ли са децата на село, отколкото онези, които живеят в града?
Стела Богомилова: Така е, права сте. Те са не само по-щастливи, но и по-съхранени, защото са съумяли да съхранят онези стари непреходни ценности като диалога с природата, традицията, гостоприемството, радостта от съществуването, спокойствието, човешкия разговор. Хората в градовете са неспокойни, стресирани, уплашени и живеят в непрекъсната потисната тревожност, която рано или късно избива като агресивна реакция в дадена ситуация.

Автор: Анелия Тодорова