Три от четири парламентарни партии са срещу инициативата на Плевнелиев

Остри противоречия се появиха между управляващи и опозиция по предложения от президента Росен Плевнелиев референдум. Идеята на държавния глава, заедно с евроизборите да се проведе и допитване до хората за правилата за провеждане на избори, беше основната тема в парламента днес. Три от четири парламентарни партии са срещу инициативата на Плевнелиев. За да се проведе референдум, е необходимо депутатско мнозинство. Такова обаче, по всичко личи, не се очертава.

 

„Очевидно президентът Плевнелиев за пореден път се поставя в услуга на ГЕРБ”, коментира лидерът на социалистите Сергей Станишев. Според БСП и ДПС инициативата на държавния глава противоречи на Конституцията, защото там пише, че гласуването е право, а не задължение. „Допустимо ли е нашата свободна воля да бъде смачкана от законодателя?”, попита в този ред на мисли председателят на ДПС Лютви Местан.

 

Що се отнася до мажоритарния вот, управляващите буквално в един глас припомниха опита от изборите през 2009 г. „Атака” окончателно наклони везните: „Как мога да гледам сериозно на един човек, избран с измама, който трябва да бъде разследван за пране на пари”, попита лидерът на партията Волен Сидеров. Инициативата на Росен Плевнелиев постави националистите в деликатно положение - защото винаги са били и за референдумите, и за задължителното гласуване.

 

Така единствени в подкрепа на евентуалния референдум останаха от ГЕРБ: „По принцип аз съм привърженик на референдума, не виждам нищо лошо да се направи. Ако парламентът не се съгласи, ние ще инициираме подписка и ще го направим”, заяви лидерът им и бивш министър-председател Бойко Борисов.

 

Със забележка към президентската инициатива излезе обаче вицепрезидентът Маргарита Попова: "Със забрани и задължения ли ще поправяме демокрацията? На мен би ми се искало да стимулираме избирателната активност на българските граждани чрез смислени програми, които да привличат избирателите", заяви тя.

 

В закона не е предвиден срок, в който парламентът да разгледа искането на президента. Това означава, че няма пречка то да бъде отлагано и до европейските избори, когато по идея референдумът трябва да се проведе. За гражданска подписка времето също не стига.

 

Най-новата българска история помни два пъти мажоритарен избор - през 1990 г. за Велико народно събрание и вторият през 2009-та., обясни проф. Михаил Константинов. „Ако се каже, че част от депутатите се избират мажоритарно, то тогава трябва да се каже по коя система”, уточни той.

 

Въпросът за въвеждането на задължително гласуване срещна съпротива: Според проф. Константинов „докато нямаме изборен регистър или докато не изчистим фантомите от избирателните списъци, няма смисъл от задължително гласуване. В 5 държави в ЕС има някаква форма на задължителност, но навсякъде е общо взето пожелателна”.

 

И в сегашния Изборен кодекс има възможност за гласуване по електронен път или по интернет. Концепцията е разработена още преди 10 години, а гласуването може да става по няколко начина. Опцията обаче не е действаща. Съществува и вариант да се въведе гласуване с електронен подпис. Той обаче е най-скъпият. Според експертите обаче дори електронното гласуване няма да спре опитите за манипулация на вота. Колкото до ползата от електронния вот - така българите в чужбина ще могат да гласуват без затруднения и чакане по опашки.

 

Справка в прокуратурата показва, че след последните парламентарни избори за нарушения са образувани 600 преписки - от тях 77 са станали досъдебни производства. Седем души са задържани. Има две осъдителни присъди.

 

Подробности по темата ще научите от видеото.