Защо пък й се сърдят толкова?

Поредната вълна от евро санкции е на път да залее Швейцария след резултата от нейния референдум, с който гражданите й решиха да защитят работните си места и високия си стандарт от опасността от завишена конкуренция на трудовия пазар. Този път Европа смята да отложи преговорите с Берн за участието на страната в европейски програми за финансиране на образователна и изследователска дейност и трансгранично научно сътрудничество. Така де, от Брюксел вече предупредиха за "сериозните последствия" от прекрачването на тънката червена линия, което стана факт с гласуването в оспорваното допитване. Какви са тези игрички на пряка демокрация, сега... тук свободното придвижване на половин милиард е заложено на карта.  

Така или иначе, вълна след вълна, синьото море околовръст плиска по заснежените склонове на алпийската нацийка и се кани да намокри гордо веещия се, упорито неутрален, почти на инат независим, червен флаг с бял кръст, боднат нависоко на пъпа на Стария континент.

"Неблагоразумието" на неимоверно богатата алпийска демокрация

Политика, икономика, наука, обмен... дори електроразпределението ще бъде засегнато от "неблагоразумието" на швейцарците да ограничат достъпа на съседите до работните си места чрез възстановяването на старите квоти за гастарбайтери. Иначе последният резултат от решението им беше уведомлението, че страната няма да може да сключи споразумение за трудовия пазар с най-новата страна-членка - Хърватия. И реакцията на Брюксел не закъсня - обиден от нарушаването на едно от фундаменталните му права - това за свободното движение на хора, Евросъюзът обяви, че отлага преговорите по швейцарското участие в изследователската програма "Хоризонт 2020", с бюджет 80 млрд. евро и схемата за образователен обмен "Еразмус+" на стойност близо 15 млрд. евро. Разбира се, говорител на Европейската комисия обясни тясната връзка между двете програми и споразумението между Берн и Загреб.

Предупреждението на председателя на Еврокомисията гласеше по същество, че не може Швейцария да се радва на свободен достъп до европейски пазар, най-големия в света, без да осигури реципрочен достъп до своята икономика. В този ред на мисли преди седмица-две Жозе Барозу намекна, че се задават и нови ответни мерки на резултата от референдума.  

Трудно е обаче тези реципрочности да се оправдаят в пълния им смисъл и съдържание. ОК, швейцарските квоти ограничават движението на хора, добре - въведете квоти за швейцарските работници в ЕС. Защо е необходимо да секва сътрудничеството по "Еразмус"? Но разбира се голям наплив на водопроводчици или земеделски работници от Алпите към периферията не се очаква, по-скоро обратното, та... затова е така.

Има ли значение какво мислиш, когато друг вече е решил?

Няма смисъл в подробности да нищим и в конкретика да разясняваме всяка една от ответните реакции. Едно изглежда ясно - количеството и обхвата им не изглеждат съвсем съразмерни с повода. Друго тук е по-важно - не политиците в Берн, а народът на Швейцария го е взел това "неприятно" за Европа решение. Вярвате ли му, като решава кой да управлява... вярвате. А сега, защо не му вярвате, когато преценява ползите или щетите от една или друга политика... Демокрация ли е - демокрация. Вярно, има си кусури, ама това е положението. Правилата - швейцарските - на играта са такива. Не може в движение да се променят или поне не със задна дата... или съвсем не с гласуване до дупка,... докато стане "както трябва".

И докато и тук, у нас, се чудим за приложението на референдумите в балканската ни демокрация, става очевидно едно - те са благинка, но запазена само за истинските, улегналите, просветените и най-вече богатите и независимите демокрации. Толкова са много тези необходими и достатъчни условия, за да бъде допитването до народа работещ механизъм, че изглежда изпълнението им е постижимо за малко държави по света... е това не значи, че не трябва да опитваме, де!  

едно ГОЛЯМО "НО"

И за онези, които опитват от години, столетия даже... и вече имат и опит, и самочувствие да го правят, нещата не са съвсем еднозначни, не са само в черно и бяло, "да" или "не", "тикче" или "хиксче".

Упорството на швейцарците да прилагат своята форма на пряка демокрация събужда уважение. Заслужава похвала и това, че изглежда са пораснали отвъд своя политически пубертет и демонстрират трудно постижима за по-млади, по-емоционални народи зрялост. Не може да не си спомним как решиха да не си увеличават годишния платен отпуск. Изкушението бе голямо, предложението беше подкрепено не само партийно, но и от синдикалните среди и то с аргументи. Например този за многократно увеличената през годините производителност на труда, без промяна на дните за почивка. Въпреки това алпийците решиха мъдро да не застрашават стабилността и конкурентоспособността на своята икономика и доброволно се отказаха от по-голямата ваканция.

Решението им на последния референдум обаче издава един проблем, който не е запазена марка само за тях и който го имат и далеч по-интегрирани в Евросъюза държави. Веднага ще си спомним как ирландците поразиграха цяла Европа със своето "не" на Лисабонския договор или за поведението на британците, които ревностно бранят статута си на Остров, не само в географски смисъл - с бюджетния "рабат", който са си извоювали, с ограниченията за българските, румънските, полските работници, с опазването на "сакралната" финансова независимост, външнополитическа самостоятелност, суверенитета на короната, неучастието в общите шенгенски граници и т.н.

Така че на швейцарците, а и на други като тях, трябва да им стане ясно, че не може с един крак да прекрачиш прага, а с другия да стоиш навън. Просто така вратата е отворена и на всички ще им духа, някой постоянно ще ти прави бележка, че става течение, друг ще се опитва да ти я затвори, трети ще те дърпа навътре, а четвърти ще те гони навън. Когато живееш в голяма и шумна фамилна къща, много неща не са наред и често някои проблеми от битов характер взимат връх, но пък преимуществата не са малко...

Затова към швейцарците и към всички други, които се колебаят - една молба: Хайде решете го този въпрос кардинално! Нека да е на референдум - безспорно най-демократично е така. Ама помислете добре и го решете. Ще влизате ли през вратата, няма ли. Просто защото става течение и взе да ни захладнява на всички, които сме вътре... особено не тези, които сме си дали (вярно опърпаните) чехли да ни ги ползвате (ама почти безплатно), а вие вашите лачени обувки си ги пазите за вас.

Автор: Любомир Тасев