Колко е трудно да си незрящ в България?

Питали ли сте се как незрящите хора пазаруват в магазин или как не ги лъжат с парите, след като не могат да ги видят? Виждаме ли ние самите проблемите на незрящите хора?

Запознайте се с Хари. Нереализиран адвокат, на 36 години, с две висши образования. Един от 18 000 незрящи у нас.

Прекарахме един ден с Хари. Заведохме го в държавно учреждение, супермаркет и в градския транспорт в София. Проблемите ни започват още на първата спирка. Оказа се, че новите комфортни автобуси, трамваи и тролейбуси са труднодостъпни за незрящите. Вратите се отвратят с бутон за пътниците. Хората като Хари обаче няма как да го открият.

Хващаме най-комфортния градски транспорт – метрото. Тук Хари няма как да се предпази от табелите и пейките по пътя си. Липсват водещи пътеки, по които да се движи. Такива има по метростанциите в много страни.  

С метрото отиваме на пазар. В големия супермаркет никой не помогна на Хари. Освен интуицията му.

В големите вериги магазини у нас няма служители със задължението да помагат на незрящите. И ако тук Хари успее да улучи продуктите, които му трябват, то въпросът не стои така на касата. Незрящите хора са изградили своя система да разпознават банкнотите, за да не бъдат лъгани. Системата обаче разбира се не винаги работи.

Хари и скритата ни камера посещават Дирекция „Социално подпомагане” в София. Помолихме ги да ни попълнят формуляр за ползване на център за рехалибитация и социална интеграция на слепи. Хари се лута повече от час, смени три гишета и чака на две опашки, за да получи две празни формуляра.

Ако времето е пари, то моралът има ли цена?

Целия репортаж гледайте във видеото.