Така изглеждат картините на едни от най-големите български художници

Локомотиви и заводи, пейзажи с пушещи комини и трудещи се хора. Така изглеждат картините на едни от най-големите български художници, вдъхновени от модерността и индустрията на ХХ век.

 

Изложбата "Индустриалният пейзаж в българската живопис през ХХ век", подредена в Националната художествена галерия, представлява опит за историческа реконструкция на развитието на темата в родното изобразително изкуство. 

 

"Основната провокация за мен бе да покажа, че индустриалната живопис в никакъв случай не е продукт на пропагандното изкуство, установено след 1944 г. Тя има много по-дълга история, което личи от най-ранния индустриален пейзаж в експозицията. Той е дело на Никола Танев и е нарисуван през 1919 г.", разказа пред БГНЕС кураторът на изложбата Кирил Василев.

 

Според него това показва, че едни от най-големите български художници се обръщат към жанра много преди установяването на нормативната естетика на социалистическия реализъм в България. Провокира ги преди всичко търсенето на модерност и възможността да се занимават с нова естетика. Откриват я в индустриалните сгради и обекти, защото ако се вгледаме внимателно, ще забележим, че те са изградени от геометризирани и синтезирани форми. 

 

 

Само по себе си това е възможност за изграждане на абстракция. И действително в българската живопис, индустриалният пейзаж е един от мостовете към жанра, което личи по най-директен начин в творчеството на Петър Дочев. Към най-ярките представители на течението можем да прибавим Мария Столарова, Кирил Петров и Георги Баев.

 

Равносметката от дистанцията на времето показва, че индустриалният пейзаж е силно подценяван. В годините на комунистическия режим, обаче, много творци се обръщат към него, защото служи като хитро прикритие за експерименти в областта на формата и цвета. Освен това пейзажът на България действително се променя, което е достойно за предмет на изкуството.