Остарялата днес машина е била истински „работен кон” на градския транспорт в продължение на над 30 години
Последните „Икаруси” са доставени в България през 1988 година. С какво обаче ще запомним легендарните превозни средства?
Работния ден на Николай започва малко след 5 часа сутринта, с проверка на маслото на зачисления му „Икарус”. Автобусът има 37 седящи места и над сто за провостоящи. Но пътниците все пак вече не харесват старите, поочукани машини в червено, констатира шофьорът.
В средата на осемдесетте обаче, отношението е съвсем различно. Старите днес „Икаруси”, някога бяха житейски спътник за десетки хиляди ученици, студенти и трудещи се. Снабдени с турбо дизел през деветдесетте, те продължават да бъдат истинския "работен кон" на градския транспорт, не само в София.
„Досега 28 години служи, има чат-пат по някой проблем, но те се отстраняват, като на всяка машина”, казва Николай.
Но решението е взето и един хубав ден в края на май или началото юни, автобусът ще отвори вратите си за последен път и последният му пътник ще слезе на последната спирка. Една епоха в градския транспорт ще си отиде, но това в никакъв случай не е за лошо.
Ако от пролетта,тези машини, тип „Икарус” изчезнат от нашите улици, поне остава надеждата, че шофьорите ни ще работят на по-модерни и по-луксозни автобуси.
