„Алфа Рисърч”: Доверието към правителството спада

Критично ниско продължава да е доверието в институциите на съдебната власт, показват резултатите обществено допитване на „Алфа Рисърч”.

Анализът е от регулярното национално представително проучване на агенцията, проведено в периода 18 – 25 февруари 2016 г. и експресно национално проучване, реализирано в периода 28 февруари – 4 март. Анкетирани са общо 1723 пълнолетни граждани.

Според данните доверието в прокуратурата е 6%, а недоверието – 65 на сто. Доверието към съда е 8%, срещу 63% недоверие. Главният прокурор Сотир Цацаров запазва 11 на сто одобрение, но отрицателните оценки нарастват до 49%.

Сред силовите органи – армия, полиция, МВР – армията остава един от малкото с положителен баланс. 28% от българските граждани имат положително отношение към нея, срещу 24% отрицателно и 48% - неутрално. Одобрението за МВР и полиция е в границите на 18%, срещу 43% - 49% неодобрение.

За първи път след тоталния срив на доверието към БНБ в резултат от аферата „КТБ”, положителните оценки за националната банка бележат лек ръст, но все още остават два пъти по-ниски от отрицателните (16% срещу 32%), посочват от „Алфа Рисърч”.

„Политическите процеси през последните месеци и продължаващата липса на дългосрочни обществени ориентири, оказват влияние върху доверието към институциите, повечето от които губят от и без друго крехката си обществена подкрепа”, допълват от социологическата агенция.

Президентът Росен Плевнелиев губи 3 пункта, но в началото на март продължава да се ползва с едни от най-високите нива на одобрение сред институциите - 25%, срещу 37% неодобрение.

Положителните оценки за дейността на парламента спадат под критичната граница от 10 на сто – 9%, срещу 55% отрицателни. За разлика от правителството, Народното събрание не получава подкрепа дори от привържениците на партиите от управляващото мнозинство.

Еврокомисарят Кристалина Георгиева е сред малкото, които успяват да запазят положителен личен рейтинг (43% одобрение срещу 21% неодобрение), въпреки страничните удари по нея от страна на фигурите, ангажирани с номинацията на Ирина Бокова за Генерален секретар на ООН.

„Фокусирането на общественото внимание върху корупцията, липсата на видим напредък в чувствителни за обществото сфери и появилите се пукнатини в управляващата коалиция връщат доверието към правителството до стойности  от преди половин година”, отбелязва агенцията. Положителните оценки за дейността му спадат от 24% в края на 2015 г. до 20% в началото на март 2016г. Лек ръст бележи и критичността към работата на кабинета – от 42% до 46%.

Доскоро консолидирани в подкрепата си за кабинета, към момента симпатизантите на партиите от управляващото мнозинство са значително по-разколебани. Най-устойчиви в доверието си остават привържениците на ГЕРБ (43% положителни, 40% неутрални и 17% отрицателни оценки). Сред избирателите на Реформаторския блок то спада до 30% одобрение (срещу 26% неодобрение и 44% неутрално отношение), а сред тези на ПФ и АБВ критичните оценки достигат до 60%, при доверие ненадхвърлящо 15%.

Острата политическа конфронтация по редица теми, персоналните атаки и смените на министри се отразяват и в личния рейтинг на премиера и членовете на кабинета. Одобрението за Бойко Борисов спада от 38% до 33%, а неодобрението нараства от 30% до 35%.

Подобна е тенденцията в оценката за работата на министрите, мнозинството от които са с отрицателен индекс за дейността си. Традиционно в челото на класацията за най-добре справящи с работата си са регионалният министър Лиляна Павлова (32.6% успешно срещу 7.6% неуспешно), министърът по еврофондовете Томислав Дончев (19.4 успешно, срещу 3.5% неуспешно) и социалният министър Ивайло Калфин (23.8% успешно срещу 8.4% неуспешно).

С аналогично равнище на положителни оценки е и здравният министър Петър Москов (17.1%), но вотът на недоверие и персоналните атаки срещу него генерират ръст в критиката към дейността му (24.5%). За разлика от професионалното съсловие, което остро се противопостави на предлаганите от здравното министерство реформи, гражданите одобряват повечето от публично обсъжданите предложения за промени, и най-вече по-строгия контрол от Здравната каса и пациентите, за да се ограничи един от най-острите проблеми – хроничното източване на Касата и недостигът на средства за лечение, сочи проучването.

Както и в предишни месеци, най-отчетлива е обществената критика към секторите, свързани с икономика, финанси, правосъдие и вътрешен ред. Липсата на видимо подобрение в традиционни икономически отрасли, придружено с увеличаване на данъчната тежест, увеличава неодобрението към  министрите на икономиката Божидар Лукарски, на финансите Владислав Горанов, на енергетиката Теменужка Петкова, на туризма Николина Ангелкова. Блокирането на реформата в МВР и съдебната система поставя министрите на вътрешните работи Румяна Бъчварова и на правосъдието Екатерина Захариева сред най-критикуваните членове на кабинета.

„Периодично възобновяваните на дебати по нетърпящи отлагане, но все неслучващи се реформи в редица сектори, са формирали у мнозинството от българските граждани (71%) убеждението, че вече не е възможно поддържане на икономическа и политическа стабилност без провеждането на дълбоки реформи. Тази позиция доминира сред представителите на всички социално-демографски групи, включително привържениците на ГЕРБ и правителството”, посочват още от „Алфа Рисърч”.

Ако изборите бяха днес, пет политически сили, щяха със сигурност да влязат в парламента. На първо място – ГЕРБ, на второ място, с двойно по-малко гласове, остава БСП. Близо 6% от избирателите биха дали своя глас за Реформаторския блок. Според данните отлив има и сред електората на ДПС - за Движението биха гласували малко по-малко от 5%. С процент по-малко биха били избирателите на Патриотичния фронт.

Според данните на „Алфа Рисърч”, ако изборите бяха днес, две от сегашните партии в парламента, биха останали извън него. АБВ и „Атака” щяха да получат под 4% от гласовете на избирателите.

Най-голям остава процентът на българите, които няма да гласуват - близо 40%.