АНАЛИЗ: Ердоган - султанът със скъсаните одежди

Реджеп Тайип Ердоган победи. Опозицията е неутрализирана и омаломощена. Митингите на турския лидер напомнят религиозни обреди, а привържениците му го гледат като рок звезда. Сега той има толкова власт, колкото никой друг турчин след Кемал Ататюрк.
 
Ердоган обаче не е Ататюрк. Нито пък има цял един народ зад гърба си. Той е един кървав победител – султан с разкъсани одежди. Защото половината турци отказаха да дадат зелена светлина на посткемалския му консервативно-авторитарен проект. И това се случи въпреки предизборна кампания, белязана от страх и ужас, коментира „Зюддойче цайтунг”. Затова тази победа е с горчив вкус за Ердоган. Той вече не е убеден, че притежава абсолютната власт, въпреки че привидно не го показва.

Душевното състояние на управляващите е смесица между шизофрения - във външата политика, и параноя и ненавист - вътре в страната, коментира Ергин Йълдъзоглу за Cumhuriyet. И това не предвещава нищо добро.

От една страна, Турция е член на НАТО и кандидат за членство в ЕС. От друга страна, тя опитва да се сближи с Русия и вече руши връзките с Брюксел. От една страна, Партията на справедливостта и развитието иска да се възползва от влиянието на САЩ в региона, а от друга – говори за мюсюлманството като алтернатива на западната (християнската) цивилизация. С провалите във външната си политика партията създава убеждение, че при евентуална война Турция ще стане мишена на Запада.  

Ръководството на ПСР, от една страна, опитва да развива сътрудничеството с Русия, а от друга - още преди димът от ракетите на Тръмп в Сирия да се е разсеял, турската власт вече изглеждаше готова да се включи в нажежената ситуация, която може да доведе до трета световна война.

"Ние сме готови да служим (на Запада). Нека и ние се включим и да сторим всичко необходимо”, заявиха от ПСР. Преведено - „нека да хвърлим децата си в месомелачката”, коментира Йълдъзоглу.

Същевременно, партията призова да се неутрализира влиянието на Русия и Иран. И този болен ум иска да управлява цяла страна, допълва Йълдъзоглу. 

А вратата на Турция към ЕС е не просто затворена. Тя е застопорена с масивен стол. Никой не знае как Ердоган ще използва новите закони. Той сам се разграничи от Брюксел, използвайки сирийските бежанци като разменна монета срещу ЕС и Германия. Ние се направихме уязвими, коментира „Франкфуртер Рундшау”. Същото е и с НАТО. В конфликта между Русия и САЩ, Турция съзира възможност да разшири собствената си роля в Близкия изток. 

Резултатът от референдума е важен не само за турците, но и за европейците. Те не бива да допускат отново грешката си от последните 10 години и трябва да подкрепят политически либералната и демократична част от турското общество, коментира австрийският „Дер Щандарт”.  

Тъжно е да наблюдаваме как Турция се превръща в автократична държава. Това стана ясно, след като Ердоган успя да постигне целта си. Сега той може да остане президент до 2019 г. – повече, отколкото властваше "бащата" на републиката Кемал Ататюрк, коментира Berlingske.

50% от турците са срещу Ердоган. Те го смятат за деспот. Подобни настроения започват да се зараждат и сред поддръжниците му, коментира „Дер Шпигел”.

Автор: Гергана Тенева