Отговорът търси Ванеса Холдър от в-к "Файненшъл таймс"
Изтичането на "Парадайз пейпърс" - масив от 13,4 милиона документа, за които се твърди, че показват "как богатите стават още по-богати чрез офшорни маневри", бързо разгорещи както политици, така и защитниците на различни каузи.
Американският сенатор Бърни Сандърс заяви, че изтеклите данни показват как "международната олигархия" избягва да плаща "справедливия си дял от данъци".
Джереми Корбин, лидерът на опозицията във Великобритания, посочи, че обществото е било ощетено от "свръхбогатия елит, който презира данъчната система и останалите от нас".
За данъчните експерти обаче заключенията далеч не са толкова ясни. Според тях структурите, разкрити досега чрез новия архив, се различават значително от изобличените при предишното изтичане на документи - скандала "Панама пейпърс" от миналата година.
"Те са доста различни от "Панама пейпърс", отбелязва Паскал Сен-Аман, високопоставен служител по данъчните въпроси на Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), чиято централа е в Париж. По думите му въпросните схеми в повечето случаи, ако не и изцяло, са законни.
"Някои не са дори спорни от законосъобразна гледна точка", допълва той.
След "Панама пейпърс" над 70 правителства започнаха разследвания, сред чиито резултати бе например свалянето от власт на пакистанския премиер Наваз Шариф.
Изтичането на информацията принуди Панама, която отказваше да се включи в международните усилия за прозрачност, да отстъпи пред глобалния натиск.
Британските данъчни власти заявиха в понеделник, че "Панама пейпърс" са довели до 66 криминални разследвания и хазната ще може да си възстанови данъци за 100 милиона британски лири.
Appleby, юридическата кантора зад "вълшебния офшорен кръг", която е в центъра на новото изтичане, след като компютърните сървъри в няколко от офисите й били хакнати, е много различна от Mossack Fonseca, чиито данни се появиха в "Панама пейпърс".
Вестник "Ню Йорк таймс", който е член на Международния консорциум на разследващите журналисти (International Consortium of Investigative Journalists) противопостави "предимно елитните" клиенти на Appleby и клиентите на Mossack Fonseca. Те, според медията, "изглежда са имали по-малко предразсъдъци към бизнеса".
Въпреки това се посочва, че сред "скучните цифри" в новите документи, има няколко, които показват как международни компании заобикалят данъчните закони, а свръхбогатите укриват състоянието си.
Новото изтичане ще разпали с подновена сила дебата дали секторът на международните финансови услуги играе положителна или отрицателна роля в глобалната икономика.
Според някои почти е сигурно, че офшорните центрове са вредни.
Миналата година над 300 икономисти, включително носителят на Нобелова награда Ангъс Дийтън, подписаха писмо до световните лидери, в което заявиха, че "съществуването на данъчни убежища не допринася за цялостното световно богатство или за благоденствие и те нямат полезна икономическа цел".
Има обаче и силни гласове в защита на офшорните финанси, които често са описвани като жизненоважна брънка в свят с все по-нарастваща трансгранична търговия и увеличаващи се инвестиции.
"Данъчният неутралитет" на убежищата гарантира, че лица от различни юрисдикции, които правят колективни инвестиции, могат да избегнат двойно данъчно облагане.
"По принцип офшорните центрове допринасят за трансграничната икономика като помагат на отделните личности и организациите да сключват сделки през границите", твърди Марк Прагнъл от консултантската компания Capital Economics.
Тръстовете често се използват за защита на малолетни или на правото на конфиденциалност на високопоставени лица.
"Няма нищо незаконно в това да имате банкова сметка на Бермудите. Проблем е само, ако не я обявите в данъчната си декларация", отбелязва Мартин Съливан, главен икономист на издателството с нестопанска цел Tax Analysts.
Офшорните центрове, поне отчасти, са се отърсили от репутацията си на потайни местенца на фона на световните усилия за прозрачност, които ще доведат до автоматичен обмен на данъчна информация между над 100 страни. Този процес започна през септември. САЩ не се присъединиха към новата система, макар да обменят автоматично информация според собствените си правила, известни като Foreign Account Tax Compliance Act.
През юни ОИСР заяви, че през последната година е постигнат "огромен напредък". Според организацията в черния списък от "несътрудничещи данъчни убежища", който тя изготви за срещата на водещите икономики от Г-20, няма да има значими офшорни центрове.
Генералният секретар на ОИСР Анхел Гурия заяви в понеделник, че проблемите, очертани в изтеклите документи, са "правен въпрос" и вече "буквално няма къде да се скриеш".
Докато ОИСР до голяма степен е доволна от напредъка, постигнат от офшорните центрове, някои правителства биха искали да стигнат много по-далеч. Европейските правителства бяха разделени по плановете за съставяне на черен списък на данъчните убежища, като най-вече Лондон се противопоставяше на някои от тези усилия. Може да бъде подновен и натискът за отваряне на тръстовете за по-подробна обществена проверка - мярка, на която Лондон силно се противопоставя от съображения за поверителност.
Има вероятност да бъде подновен и натискът върху британските отвъдморски територии и владенията на Короната да въведат централни, обществено достъпни регистри за собствеността върху компаниите.
Това предложение, което дълго време бе цел на бившия премиер Дейвид Камерън, бе изоставено от предишното правителство, но Лейбиристката партия даде сигнал, че ще продължи да работи за приемането му.
Подобен ход ще зарадва финансови центрове като Сингапур, който се конкурира с отвъдморските територии, посочва адвокат, пожелал анонимност и специализиран в работа с офшорни центрове.
По думите му, ако британските офшорни центрове пострадат от нова кампания срещу тях, губещите ще са обикновените хора, тъй като тези юрисдикции се използват широко от пенсионните фондове, от които гражданите са зависими.
Има обаче обществена подкрепа за борба с офшорните финанси и широко разпространено схващане, че офшорните центрове прехвърлят данъчното бреме върху обикновените данъкоплатци и дават на международните корпорации предимство пред по-малките им конкуренти. Движеща сила за голяма част от дебата са засилващите се опасения от неравенство, отбелязва Сен-Аман.
"Все още има политически и обществен натиск за борба с данъчните убежища", допълва той.
За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК. Там очакваме и вашите коментари.
