Медиен семинар дискутира етичните стандарти, GDPR и правните ограничения в медийната среда

На 20 ноември се проведе медиен семинар на тема „Общ регламент за защита на личните данни (GDPR) в медийния бизнес. Право на информация, етика и регулации“. Семинарът, организиран от адвокатска кантора „Попов, Арнаудов и партньори“, цели да създаде полезна и нужна дискусия между медиите и правни експерти.

Старт на семинара се даде с темата за правните ограничения и етични задължения в работата на журналистите. Акцент бяха защитените данни от GDPR, свободата на отразяване на информация и защита на лични данни, както и нужни ли са образци за съгласие за обработване на лични данни.

„Личните данни, които са достъпни онлайн или са обществено известни, са все така „лични“, обратно на масовото възприятие“, коментира адвокат Станислав Николов, член на Софийската адвокатска колегия и експерт в областта на защитата на личните данни.

Сред другите популярни „митове“, които бяха развенчани, са този, че GDPR съдържа конкретни срокове за съхранение на личните данни, след изтичането, на които трябва да ги изтрием или че GDPR регламентът не се прилага спрямо медиите.

Коментирано беше и зачитането на правата на човека и гражданина при отразяване на новини и изобщо в журналистическата работа. Разглеждаха се и темите за свобода на словото, слово на омраза в медиите и правните основания за спиране на източници на информация. Един от конкретните казуси, разгледани по време на събитието, беше опитът, на румънския надзорен орган да използва регламента за личните данни за репресия на разследващите журналисти от изданието RISE Project, срещу който опит последва остра реакция от говорителя на Европейската комисия.

„В случаите на разследваща журналистика, често самото разкриване на източниците на информацията, би било нарушаване на регламента“, допълни адвокат Николов.

В темата за свобода на словото се коментираха и казусите свързани с публична клевета или обида, като те бяха разграничени от правно допустимите оценъчни изказвания.

„Важно е да не забравяме, че правата на един свършват там, където започват правата на друг“, сподели адвокат Христо Копаранов, член на Софийската адвокатска колегия и експерт в сферата защита на конкуренцията, потребителското право, телекомуникационно право и регулации. Бяха представени случаите, при които е допустимо изключение от личната неприкосновеност и тази на жилището и кореспонденцията, както и отговорността за нарушителите и медиите при незачитане на гражданските права, включително и при създаване или допускане на дискриминационна среда.

Адвокат Бенислав Вътев, член на Софийската адвокатска колегия и експерт в областта на защитата на личните данни, коментира видовете медийни услуги и новото поколение задължения за администраторите на лични данни според Общия регламент за защита на данните, каквито са и доставчиците на медийни услуги.

„Медийна услуга е създаването и разпространението на информация и съдържание, предназначени за значителна част от аудиторията, и с ясно въздействие върху нея, независимо от средствата и технологията, използвани за предаването им. Доставчик на медийна услуга е лицето, което носи редакционна отговорност за избора на съдържанието на медийната услуга и определя начина, по който тя е организирана. Редакционна отговорност е упражняването на ефективен контрол върху съдържанието, програмните схеми и каталога на предоставяните услуги“, коментира той.

Търговската и рекламна комуникация са уредени от специален Етичен кодекс.

„Наличието на финансово възнаграждение не е единствената възможност дадена публикация да се счете за скрита реклама, а този вид реклами заблуждават умишлено аудиторията и не позволяват разделянето на информационното от рекламното съдържание“, коментира адвокат Емилиян Арнаудов, който разгледа етичните стандарти и правните ограничения в рекламата, както и проекта на Закон за защита на търговската тайна.

Разгледан беше и казусът с посочване на фирмени наименования в журналистическите материали и регламента за това, както и „ПИАРИзацията“ на медиите.

„Границата се определя като си зададем въпроса има ли обществото интерес и полза от това да знае тази информация или това е в интерес на търговеца. Когато става дума за случаи, целящи да информират обществеността, то тогава медията би трябвало да съобщи името на компанията, включително при корпоративни инициативи в полза на обществото. От друга страна, функцията на медиите е да информират, дори когато това застрашава имиджа на дадена компания, когато от компетентен орган е установено, че даден продукт съдържа опасна за здравето съставка.“, сподели адвокат Емилиян Арнаудов, член на Апелативната комисия към Националния съвет за саморегулация.

Новините на NOVA - вече и в Instagram, последвайте ни.  За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК.