Защо необходимостта от донорна тъкан нараства?

Присаждане на кръстни връзки взети от донор. България е една от малкото страни в Европа, където екзотичната на пръв поглед интервенция се извършва от години. Оперираните пациенти са вече над 300. Повечето от тях са млади хора, скъсали връзките, които държат коляното стабилно при съвсем обикновено движение.

Лилия Белева разтегля кръстна връзка, когато е едва на 15, докато танцува. Следват болки в коляното при всяко движение. В продължение на 5 години, тя не обръща внимание. До миналата година.

"При най-обикновено обръщане назад ми се засука коляното и си скъсах връзката....В началото настъпва една шокова ситуация...Не можех изобщо да си стъпвам на крака", каза Белева.

С донорска карта ще декларираме желанието си да дарим органи

"Този проблем би могъл да се случи на всеки - военнослужещи, и дори на хора, които спортуват. Имам пациенти, които са пострадали къпейки се в морето, във вълнение. Абслютно никой не е застрахован", заяви д-р Атанас Андреев - ортопед-травматолог, УМБАЛ "Св. Анна" пред камерата на "Събуди се".

И тъй като, заради женската анатомия, проблемът е по-често срещан при жените, решението при Лилия е едно - да се извърши трансплантация. За да ходи отново нормално, й присаждат материал от трупен донор. Интервенция като тази се извършва в малко европейски държави. България, е една от тях, в лицето на д-р Андреев и екипа му от болница "Св. Анна".

"Това се прави изключително в Съединениете щати, Япония, Белгия, България, Унгария. Някои чешки автори съобщават за такива трансплантации, но не като масова практика", каза д-р Андреев.

"Ничия земя": Да сбъднеш мечтата за еднополов брак и дете

"Най-първоначалната ми реакция беше кой ще бъде донорът. Впоследствие разбрах, че когато става въпрос за връзки не е толкова капризна ситуацията, както ако се налага трансплантация на някакъв орган", заяви Белева.

Да се разчита на сухожилие от донор в тъканната банка е предпочитаният от д-р Андреев вариант. Присъждане на собствени тъкани, взети от друго място по тялото на пациента, била масовата практика, но криела рискове, като инфекции и по-бавно възстановяване.

"Малко нелепо звучи да разрушим една структура, за да възстановим друга. Това би звучало така, както ако ни е спукана задната гума на колата, да пренесем предната гума отзад и да се опитаме да караме колата", заяви д-р Атанас Андреев.

Година след операцията, Лилия е възвърнала пълния си обем на движение, а белегът от трансплантацията се е смалил, колкото монета от 20 стотинки.

Новините на NOVA - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК.