600% е разликата в заплатите на професорите в университетите

Над 600% е разликата във възнагражденията на професорите в различните университети, а повечето по-възрастни преподаватели взимат в пъти повече от по-младите си колеги. Въпреки това има три висши училища, в които асистентските заплати са по-високи от средните на професорите. Това показват данните на КНСБ, които бяха представени на форум в Софийския университет, посветен на неравенствата във висшите учебни заведения у нас, предаде Дарик Нюз.

Над 600% е разликата във възнагражденията на професорите в различните висши учебни заведения, а професорите в страната средно получават с около 500 лв. повече от колегите си в София, сочат данните на КНСБ.

„Пофесор в Медицинския университет във Варна за 2 месеца заработва това, което един професор да речем в УниБИТ или в Строителното училище „Любен Каравелов” заработва за 1 година. Отчели сме и средните брутни заплати за съответната длъжност, когато е на ръководна функция. Да речем в Медицинския университет във Варна, където средната заплата на доцент е 3 600 лв, когато е на ръководна длъжност тя отива почти към 5 000 лв.”, представи данните Стефан Аспарухов, гл. асистент в УАСГ.
 
Средно разликата между най-ниското и най-високото възнаграждение във висшите училища е 2,8 пъти. Това се получава заради добавките за длъжности, степени и звания, но води до проблем със задържането на младите преподаватели, заяви министърът на образованието Красимир Вълчев.
 
 „Вие сте го избрали този модел, защото възрастните преподаватели са и по-важни, защото те са представени в академичните органи на самоуправление и затова сега предлагаме със Закона за изменение и допълнение на закона за висшето образование да се вкарат в академичните органи на самоуправление младите преподаватели, защото те са най-дългосрочно заинтересовани за развитието на висшето училище. Най-ниската преподавателска длъжност трябва да бъде определена минимална заплата, това е нашето мнение, това е нашето виждане, за да коригираме това изкривяване за липса на отговорност към развитието на младите преподаватели”, допълни още Вълчев.

Въпреки това в три университета асистентските заплати са по-високи от тези на професорите средно за страната, сочи още анализът на КНСБ. „Предимно в медицинските университети в България средните асистентски заплати са по-високи от средните заплати за заемане на академичната длъжност "професор" за страната, в други три асистентите получават средна заплата по-висока от средната доцентска за страната. В УНСС също асистентите взимат по-високи заплати от средните доцентски", добави Стефан Аспарухов.
 
Нито едно българско висше училище не влиза в списъка на университетските европейски мрежи, съобщи още министър Вълчев, а попадането в него е гаранция за качеството на обучението. Това може да стане чрез обединение на университети, което, ако се случи, ще бъде насърчено финансово, обеща той. Друга важна промяна, която се предвижда, е, един хабилитеран преподавател да участва в акредитацията само на едно висше училище. Очаква се промените в Закона за висшето образование да бъдат внесени в парламента до края на юли.

Източник: dariknews.bg

Новините на NOVA - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК.