Коментират Ваня Григорова от КТ „Подкрепа” и Теодор Дечев - директор „Индустриални политики”, АИКБ

„До 2010 г. първият ден от болничния се плащаше от работодателя, вторите два – от НОИ. През 2010 г. във връзка с бушуващата икономическа криза, след изключително тежки преговори, на отделен протокол като временна мярка беше подписано, че работодателите ще плащат тези пари. Тази 1 година стана 8 години. Договорът не се спазва”, заяви в предаването „Събуди се” Теодор Дечев, директор на „Индустриални политики”, АИКБ.

„Този подарък в момента е от порядъка на 200 милиона лева, на НОИ изобщо не им се иска изведнъж това да им се стовари. Отнасяме се с пълно разбиране към това тяхно притеснение. Става дума за значителна сума пари”, коментира Дечев.

Представител на АИКБ: „Периодът на изчакване” няма да важи за тежко болните хора

По думите му проблемът не е само в България, затова в много държави има период на изчакване.

„Той е различен – 1-2-3 дни. Няма европейски модел, няма световен модел. Това е период, в който не получаваш заплата. Има държави, в които първите 4 дни получаваш 80%, след това 6 дни – 40%, след това пак 80%. Хората се опитват по някакъв начин да се нагодят. Въпросът е да решим заедно какво да се прави”, заяви Дечев.

АИКБ: Първите 3 дни от болничния да са за сметка на служителя

Според Ваня Григорова от КТ „Подкрепа” промените ще се стоварят на гърба на работниците.

„Ако си поемем сами първите 3 дни, това означава, че когато имаме най-много нужда от средства, ще бъдем лишени от всякакви средства”, заяви Григорова.

„В Австрия периодът на изчакване означава, че продължаваш да си получаваш заплатата. Това не означава, че работникът остава без всякакви средства”, заяви Григорова. „Не е проблемът в това, че работодателят плаща в момент, в който работникът му е болен. Ако болният работник идва на работа, всичките му работници ще се разболеят. Има една по-висока цена, които бихме платили, ако не платим 3 дни болничен”.

Теодор Дечев обаче представи данни, според които през 2009 г. има исторически максимум от болнични листове – 2,7 милиона.

„През 2009 г. избухва кризата и има два ефекта. Обвиненията към работодателите са, че по време на криза работодателите подстрекават работниците да си вадят болнични листа, за да прехвърлят нещо на общественото осигуряване. През 2010 се споразумяваме. През 20102 има исторически минимум – 1,4 милиона листа по-малко. Тук не става дума изобщо за подстрекаване, а хората са силно фрустрирани и ходят на всяка цена на работа”, заяви Дечев.  

„Проблемът е адски сложен. Няма как да се проконтролират лекарите. Не можем да криминализираме това нещо. Трябва да влезем в положението и на личния лекар – ако 2 пъти не ти издаде болничен лист, на шестия месец можеш да го смениш”, заяви Дечев.

„Когато са проучвали европейската практика, със сигурност са попадали на такава, при която работодателят или лекари правят проверка дали човекът си е вкъщи по време на болничен. Има  практика, при която от осигурителния институт могат да поискат да се направи преглед при техен лекар”, коментира Ваня Григорова.

Повече гледайте във видеото

Новините на NOVA - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК.

  1. Получавайте най-важното от деня в пощата си

    Имейл адрес