4-годишните деца ще ходят само на детска градина, не и училище

С промени в Закона за предучилищното и училищно образование Министерство на образованието ще предложи задължителната предучилищна на 4-годишните да се провежда само в детските градини, не и в училищата. Това каза министър Красимир Вълчев по време на изслушването му в парламентарната комисия по образование, предаде БГНЕС.

Между 500 и 1800 бройки не достигат в детските градини в столицата, добави още той. И подчерта, че по-голям е недостигът в яслените групи.

По думите му, обаче, в последните години общините, както и Столичната община, не спират да изграждат и разширяват детски градини.

„Проблемите са в две групи населени места – едните, в които има недостиг на места в детски градини, и другите са малките населени места, в които има няколко пътуващи деца, за които трябва да се осигури транспорт“, изложи основните предизвикателства министърът.

Той подчерта, че големият проблем остава столицата, а в Бургас, Варна и Пловдив недостигът е в определени райони, но е и на общинско ниво, както е в София.

„Имаме уверение от големите градове, че няма да има общ недостиг“, каза той.

Вълчев посочи още, че през последните години в София са били изградени 100 нови детски градини, което средно означава по 10 детски градини, а сега във вход е изграждането на осем нови детски заведения.

„Ние ще финансираме изграждането на 13 детски градини през 2020 г. по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Те шще бъдат приоритетно насоччени там, където липсват такива. Освен големите градове другите ни места с липса на детски градини са села с концентрация на ромски деца като в Сливенско, Тракия, Северна България“, допълни той и подчерта, че по време на днешното заседание на министерския съвет са гласувани средства за Луковит и Садово.

Предучилищната - задължителна и за 4-годишните от 2020 година

„За догодина са утвърдени 70 млн. лв., от които ако половината бъдат насочени към строеж на детски градини, а другите за доизграждане и строеж на учиища, може да очакваме, че за 2 години ще бъдат построени още 60-70 детски градини в страната. Заедно с усилията на общините, аз очаквам през следващите 2 години да бъдат изградени или започнати от 80 до 100 детски градини. Ако средно има по 100 деца в една това означава, че могат да бъдат осигурени 8000 - 10 000 допълнителни места могат да бъдат осигурени“, коментира Вълчев.

Министърът каза още, че и в момента деца на 4 годишна възраст посещават частна детска градина и в момента обхватът им е около 78% и очаква той да стане над 90%, което в цифрово изражение означава да бъдат обхванати около 8000- 9000 деца в страната като в София този процент ще е по-голям.

„В София не очакваме голям брой допълнителни деца в резултат на въвеждането на задължителната предучилищна на 4 години“, заяви той и добави, че до три години недостигът на места в детските градини в столицата може да бъде преодолян.

Вълчев каза, че обмислят и въвеждането на гратисен период от 2-3 години, за да може общините да наваксат недостига на места.

Красимир Вълчев каза пред депутатите още, че през следващите години ще направят промяна на изпитните материали, така че да ги насочим към меренето на умения и свързването на знания.

"Това, което реализираме като промяна след приемането на Закона за предучилищното училищното образование е компетентностния подход, той включва не само приемане на списъка от ключови компетентности, но и една цялостна промяна, която обобщаваме под тези две думи. Тази промяна се случва в останалите страни или се е случила. Тя има за цел в по-голяма степен да фокусира образователните системи не само върху предоставянето на знания, но умения и изграждането на отношения към заобикалящия свят. Има за цел да направи този преход към поколенческите характеристики на днешните деца и да съобрази образователните системи с това, че те учат по различен начин, с различна мотивация и са необходими различни методи", каза той.

Министърът посочи, че през 2006 г. Съветът на министрите по образование приемат препоръката за ключовите компетентности.

"Някои страни още тогава са започнали да реализират компетентностен подход. Част от европейските страни започват тези промени впоследствие, тя инспирира промени в образователните системи", каза той и уточни, че компетентностния подход ориентира образованието към умения като в много по-голяма степен се свързват знания и умения в различните дисциплини, а не се карат учениците да наизустяват.

Министърът на образованието съобщи още, че до края на седмицата ще стане ясен резултатът от одита в Нациоталната художествена академия.

„Не става въпрос за незаконосъобразни действия, а за лошо финансово управление и липса на яснота какво са направили. Там имаме неправене на разчети и лошо планиране“, коментира Вълчев.

Той добави още, че разширението, направено в УНСС е било ненужно, тъй като броят на студентите във времето ще намалява и висшето училище няма нужда от нов корпус.

„С тези 12-13 млн. лв. можеха да дигитализират всичко, да оправят всички зали“, заяви той и опроверга думите на ректора на УНСС Стати Статев, че работят в условията на намалена субсидия.

Той подчерта, че средствата им за обучение на студенти са били увеличени с 4 млн. лв. в последните 4 години, като отделно от тях държавата им е предоставила и 7,5 млн. лв. за капиталови разходи.