Те бяха съобщени от социалния министър Сачева след заседанието

Правителството предлага прага на бедност да се вдигне на 369 лева. Това съобщи социалният министър Деница Сачева по време на заседанието на националния съвет за тристранно сътрудничество. От размера на този праг зависи по колко ще получават хората с трайни увреждания.  Предложеният праг на увеличение на линията на бедността е точно 6 лева. Именно от нея се изчислява финансовата подкрепа, която получават хората с увреждания над 50%

Сумата, която се дава като праг на бедност служи като основа, за да се изчисли финансовата помощ за хората с трайни увреждания. У нас те са около 650 хиляди, уточниха пред NOVA от социалното министерство. А самата Сачева вече ще има повече правомощия и ще може и еднолично да посочва колко да е този праг.

"По отношение на методиката за определяне на линията на бедност – това предложение, което сме направили, се отнася до това да можем да направим механизма адекватен по отношение на резки макроикономически движения. Приели сме предложенията на синдикатите за промяна. Тоест, социалният министър да може да определя линията на бедност, когато има отрицателен БВП, също и да може да направи промяна, когато има по-благоприятни условия – когато има ръст. В това отношение смятам, че това което правим, е да направим така, че линията на бедност да бъде адекватна на реалните социално-икономически условия за следващата година", обясни тя.

Увеличението на финансовата подкрепа реално ще е с около 2 процента. За Борис Симеонов, който е с ампутиран крак и 90 процента ТЕЛК например, това означава, че към сегашните 90 лева, догодина той ще получава с 2 лева и 25 стотинки повече:

Сачева подчерта, че за хората с увреждания няма подоходен критерии - тоест всички ще бъдат подкрепени. Тя обърна внимание, че министърът на социалната политика няма еднолично да определя линията на бедност. Това ще става след консултации на Националния съвет за тристранно сътрудничество, както и след гласуване.

По-високата линия на бедност ще засегне над 600 хиляди българи, които ще получават малко по-голяма месечна финансова подкрепа. Обмисля се да се дадат и повече правомощия на НОИ, които да имат право да връщат за преразглеждане сгрешени решения, но и да изискват още документация, ако такава липсва, или е непълна.

Темата за злоупотребите с ТЕЛК пък беше определена от синдикатите като преекспонирана,тъй като по думите им – злоупотреби нямало.

Без мярката 60/40 безработицата у нас е щяла да надхвърли 14 процента, заяви още социалният министър . На фона на това по време на срещата на социалните партньори, работодатели поискаха екшън план за развитие на заетостта наесен.

„Отчитайки положителни страни, в сравнение с предната криза през 2009 година, имаме два пъти по-малко загубени работни места. В сравнение с другите антикризисни мерки, тази стартира най-бързо и имаше най-добър ефект като покритие. Сравнявайки се с другите европейски страни констатираме, че можеше да бъдем много по-добре. Нещо, за което предупредихме”, заяви Васил Велев.

 

 

Той обърна внимание, че за трето календарно тримесичие – от 1 юли до 30 септември, мярката за подкрепа на заетостта и доходите на работещите хора е коренно различна. Велев призова компаниите, които имат спад на доходите с повече от 20%,  да се възползват от тази мярка.

„Като цяло смятаме, че сме успели да подкрепим не само заетостта, но и доходът. Данните на НСИ го потвърждават. Средната работна заплата продължава да расте, независимо от стагнацията и от намаляването на заетите лица", каза президентът на КНСБ Пламен Димитров.

След наше запитване, от Националния осигурителен институт заявиха, че за първите 6 месеца на годината броят на обжалваните решения пред ТЕЛК, НЕЛК и Административния съд са 818.

Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за информационния бюлетин на nova.bg ТУК, за да получавате най-важните новини от деня на електронната си поща.