Вижте какво разказа той пред Таня Иванова

Опасен ли е новият щам на COVID-19, който идва от Великобритания? Ще има ли достатъчно ваксини в България? Колко е добра здравната култура на хората у нас и докъде популярността вреди? Таня Иванова разговаря с директора на Центъра по заразни и паразитни болести - проф. Тодор Кантарджиев.

- Защо решихте да станете доктор и то точно микробиолог, епидемиолог?

- Когато човек в гимназията прочете книгата „Ловци на микроби” на Пол Декрайв и иска да става лекар, вече изборът му ще е в областта на инфекциите, микробиологията и епидемиологията. Исках да се занимавам с истинските неща, а истинските неща са лечимите болести.

- Като се обърнете назад след толкова години практика, бихте ли избрали друг път?

- Не, не бих избрал. Пак бих станал и тръгнал по пътя борбата с инфекциите. Те са много широко понятие, защото хората най-много в миналото са умирали от инфекции и сега, когато все по-малко хора умират, защото напредна тази област на медицината-хората, започнаха да забравят и да игнорират. Виждате какво направи с човечеството един мутирал вирус, преминал от животно на човек.

Ако нямахме ваксини, ако нямахме развита инфектология, мога да ви кажа, че животът на европееца щеше да бъде така, както е в най-тежките моменти на карантиниране, носене на маски, дезинфекции. Така щеше да бъде, ако нямаше ваксини, ако нямаше развит целия този клон на медицината за контрола и борбата с инфекциите.

- COVID-19 ли е най-страшният вирус, с който сте се сблъскали в практиката си?

- Не. Със страшни вируси и микроорганизми съм работил лабораторно. Работил съм на полето, с много по-страшни инфекции. В нашата страна, спомнят си българските граждани, имаше случаи на антракс, на бруцелоза, случаи на туларемия, която имахме едно огнище с 380 българи болни от тази особено опасна инфекция. Години съм работил с опасни инфекции, с вирусни инфекции, с вируса на кърлежовия енцефалит, както и с други опасни вируси.

- Те взимаха ли жертви, както сега го прави коронавирусът?

- Много рано взехме противоепидемични мерки и правихме така, че съвсем малко да бъдат болните хора. Бруцелозата е много по-тежка от коронавируса. Човек може да се лекува с месеци и никога да не се освободи от този микроб, който влиза в костния мозък и при всяка друга вирусна инфекция, грип или някакъв сезонен вирусен инфекциозен агент може отново да те върне в тази инфекция.

- Има ли българинът достатъчно добра здравна култура?

- Той винаги е имал добра здравна култура. Лошото е, че през последната година в обществената дискусия за мерки за коронавирусната инфекция се явиха много хора, които сега навлязоха в материята, а говорят някои неща, които не са премислили добре. Лекари пък се държат не като лекари, или хора, които се докторясват, но не са лекари, се изказват по чисто медицински проблеми, което малко олеква. Все пак обаче, българинът за тези 12 месеца трябва да се е научил на кого да вярва.

Цялото интервю гледайте във видеото.

ВСИЧКО ЗА КОРОНАВИРУСА У НАС И ПО СВЕТА ЧЕТЕТЕ ТУК

За да научавате първи новините от България и света, изтеглете новото приложение на NOVA - за Android ТУКiOS (Apple) ТУК и HUAWEI AppGallery ТУК.

Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за информационния бюлетин на nova.bg ТУК, за да получавате най-важните новини от деня на електронната си поща.
  1. Получавайте безплатно най-важното от деня в пощата си