Кога е сложено началото на българската писменост и колко трудно е нейното съхранение

Днес паметниците на нашата писменост тънат в забрава сред тръни и храсталаци, а ако стенописи не са запазени, ако църквите са разрушени, ако летописите на пергамент са изнесени, а историческите паметници ги няма – няма как да съществуваме като нация.

Как се пази паметта българска? Какво е отношението към най-старите материални паметници на писмеността и през какво е преминала кирилицата, за да заслужи мястото си сред четирите фонетични азбуки, които се използват в целия свят? Тази седмица авторът Ани Салич и операторът Георги Георгиев потърсиха остатъците от историята на нашата азбука в „Темата на NOVA”.

В скалния манастир „Вси Светии” в с. Кренча е запазен най-ранно датирания надпис в славянския свят от 921 г. До XIV век българите пишат кой както може, но възкачването на цар Симеон на престола бележи началото на Златния век на българската книжнина. Той самият е създал много книжно наследство, което е било преписвано и разпращано в различни краища на страната. Цар Борис пък е възлагал на своите ученици да изучат 1000 четци и писци. Именно по негова молба двамата братя Кирил и Методий създават глаголицата, която променя словото на богослужението и проповедта. По-късно тя отстъпва място на кирилската азбука, за която има много спорове къде точно е създадена.

Кои български владетели са насърчавали развитието на писмеността и образованието и колко свидетелства за създаването и развитието на писмеността са останали по нашите земи? Гледайте „Трънливият път на кирилицата” в „Темата на NOVA“