Предложението е минималната заплата да бъде равна на 50% от средната за страната

Идеята за въвеждане на минимална заплата по европейски изисквания отново скара синдикатите и работодателите у нас. Проектозаконът на европейския парламент беше приет от Комисията по заетост и социални въпроси и предвижда точни изисквания за всяка страна-членка.

СРЕЩУ ВИСОКИТЕ ЦЕНИ: Какви мерки ще предложат синдикати и работодатели

Спорната директива се базира на няколко предложения. Едно от тях - минималната работна заплата да бъде равна на 50% от средната работна заплата за страната. Например - ако за третото тримесечие в България средната работна заплата е изчислена на 1520 лева, минималната работна заплата по европейски правила би трябвало да бъде около 760 лева на месец. Към момента тя е 650 лева. Макар гласуването на директивата в Европейския парламент да е едва следващия месец, предложението успя да предизвика спор между синдикатите и работодателите у нас.

Полина работи за минимална заплата в голям магазин за хранителни стоки във Враца. Парите трудно стигат за кредитите, сметките и храна.

„Това не е нормално! Не е нормално да ядеш сирене от 10 лева за кило, на пазара да има кашкавал от 20 лева за кило. Не е нормално цените на тока да са толкова високи, цените на парното, на газ, на абсолютно всичко се вдигат и скачат”, казва тя. Полина смята, че увеличението е нужно, но не е сигурна, че предложенията на европейските депутати ще са достатъчни за нормален живот.

„Хубава е идеята за увеличение, обаче самото то е много ниско, защото средната работна заплата за страната е прекалено ниска”, смята тя.

От КНСБ подкрепят европейските предложения, защото щели да доведат до справедливост и адекватно заплащане на трудовия пазар у нас.

„Ще е един реален измерител на адекватността на минималната работна заплата и който следва да бъде прилаган във всяка една държава-членка, за да се гарантира достойното заплащане на работещите българи и покупателната ни способност”, обясни Росица Макелова от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ.

КНСБ: 70% от българите получават под средната работна заплата за страната

Работодателите обаче искат всяка държава сама да си решава, защото има достатъчно национални особености, с които такова решение трябва да се съобрази.

„Самото предложение на Комисията дава почва за спекулиране, което е много опасно, защото в този крехък период на подем на българската икономика, всяко едно отклонение от пазарните принципи може да застраши равновесието на пазара”, посочи главният секретар на АИКБ и вицепрезидент на SGI EUROPE Милена Ангелова. Според тях от КНСБ допускат грешка в изчисленията си.

„Те не взимат предвид 10% клас за отслужено време, за отработено време, което е единствено български специфичен момент. И когато се сложат тези 10% клас, българската минимална работна заплата наистина е в препоръчаните граници”, посочва Ангелова.

Прогнозите на синдикатите обаче остават оптимистични. Особено, ако директивата бъде одобрена от европейските институции и въведена в закона у нас.

„По наши разчети, ако се изпълни искането на КНСБ към 2025 година да се достигне минимална работна заплата от 1200 лева, съответно разчетена от нас средна работна заплата от 2400 лева, тогава наистина ще имаме това задоволяване на изискването на директивата от покриване на 50%-то съотношение”, разясни Макелова.

Предстои предложената директива да бъде гласувана в Европарламента следващия месец. Ако тя бъде одобрена, може да влезе в сила до следващата година.

За да научавате първи новините от България и света, изтеглете новото приложение на NOVA - за Android ТУК, iOS (Apple) ТУК и HUAWEI AppGallery ТУК.