Водещата Марина Цекова разговаря с проф. Ивайло Търнев

Съвместният телевизионен проект на Новините на NOVA и Нов български университет „Гласът на науката“ продължава с темата „Какво се случва с нас след COVID-19 - последствията, които не очакваме?”. Журналистът Марина Цекова разговаря с проф. Ивайло Търнев за това какви са дълготрайните ефекти след боледуване от COVID-19, при кои групи хора най-често се наблюдава т.нар, пост-COVID синдром и как се преодолява той. 

Времето, което прекарва в болницата докато е с коронавирус, по категоричен начин го убеждава, че трябва да направи всичко възможно това да не се случи отново. Затова се и ваксинира. 

По думите му много от пациентите прекарват инфекцията не само без дългосрочни ефекти, но и без да разбират за това. "Има и такива, които не само го прекарват доста тежко, но имат и дългосрочни ефекти, които могат да бъдат разнообразни - дихателни, кардиологични, неврологични, ендокринни. Заболяването може да удари в различни посоки в зависимост от това какви други заболявания има човек преди болестта", обясни той. 

Според него повечето пациенти са в тревожно или депресивно състояние по време на инфекцията. "Тези, които са в болницата, чувстват по-голяма сигурност, защото специалисти се грижат за тях. Тези, които прекарват болестта вкъщи носят сами отговорността за своето здраве, те са по-тревожни", разкри професорът. И допълни, че за преболедувалите проследяването трябва да продължи.

Гласът на науката: Какво се случва с нас след COVID-19 - последствията, които не очакваме

"С изписването не приключва лечението. Често продължава месец след това. Трябва да се проследяват лабораторни показатели като факторите на кръвосъсирване, както и показатели, свързани с дихателната система, тъй като някои пациенти развиват усложнения след като излязат от болничен контрол. Не бива да се подценява болестта. Всички, тежко прекарали болестта, е добре да бъдат проследени месеци след острата фаза на заболяването", посочи проф. Търнев. И уточни, че ако симптомите са се свеждали само до хрема, гърлобол или възпаление на горните дихателни пътища, а това премине за няколко дни, не е необходимо да се правят допълнителни изследвания. При прекарана бронхопневмония или кардиологични, сърдечно-съдови или ендрокринни усложнения обаче трябва да бъде проследен.

„Гласът на науката“: Може ли умът да избяга от пандемията?

Повечето от пациентите изискват интердисциплинарно проследяване - по време на самото преболедуване, това ги кара да се самолекуват и закъсняват с търсенето на специалист. "Когато стигат до консултация с лекар, състоянието им е усложнено", коментира той. 

По отношение на когнитивните функции медикът подчерта, че те често са нарушени при COVID. "Много от пациентите смятат, че имат инсулт, а това е мозъчна хипоксия, вследствие на дихателната недостатъчност. Сред първите симптоми са обърканост, паметови нарушения, трудна концентрация. Могат и да се развият впоследствие. Можем да говорим и за мозъчна мъгла, наподобяващо мозъчно стареене, характерно за пациенти след 60 години. Пациентите с когнитивни нарушения могат остро да се влошат от коронавируса, при някои има подобрение, но при други има и трайно влошаване на когнитивен статус", информира проф. Търнев. И сподели, че хроничната умора също е последствие от вируса.

"Около 70% от пациентите в остър стадий се оплакват от намаление на обонянието заради инфекция на носния епител. Имам позната, която усеща парфюми като неприятни миризми. Това означава, че се инфекцията се е разпространила в зони в мозъка. Паметовите нарушения, смущенията със съня, депресивността и тревожността могат да се обяснят с психоорганични промени в мозъка", разясни психологът. Главоболието по думите му също може да е пост COVID симптом, намаленият слух също.

Препоръчва се на пациенти с дългосрочни промени в обонянието да бъдат проследени по отношение на паметта и вниманието. "Хората с автоимунни заболявания препоръчваме да се ваксинират. Първо обаче трябва да се прецени кога да се направи ваксината, ефектът й е по-слаб отколкото при здрав човек. Ако обаче нямат ваксина, тези пациенти могат да имат смъртноносен патогенен ефект", сподели медикът. И заяви, че хората с редки заболявания също трябва да се ваксинират. "Страничните ефекти не са по-различни от при останалите хора. Нямаме пациенти с тежки усложнения след имунизация, като възникналите при COVID-19", каза той.

Относно диабетиците той бе категоричен - те са рискова група. COVID също може да провокира остър синдром на неврологичното заболяване Синдром на Гилем-Баре - то много често е пост COVID синдром. Стресът и тревожността от заболяването може да покачи кръвната захар, както и употребата на кортикостероиди. А антикоагулантите са средство за лечение и след изписването при преболедуване на вируса.

"85% от редките заболявания са генетично обусловени, по-скоро COVID-19 може да ги усложни, отколкото да ги причини", обясни той.

Той призова към ваксинация, тъй като всяко отлагане може да бъде фатално. 

Целия разговор гледайте във видеото.

За да научавате първи новините от България и света, изтеглете новото приложение на NOVA - за Android ТУКiOS (Apple) ТУК и HUAWEI AppGallery ТУК.