Досега професията не беше класифицирана по закон

Хижарите досега не бяха класифицирани по закон като професия. А да си хижар никак не е лесно – освен за храна и подслон, трябва да разбираш и от история.

Снежни върхове и път, водещ в сърцето на Рила. Най-високата планина на Балканския полуостров. С гледки, които спират дъха.

В Рила живее Илиян Бучков. Инспектор по професия, планинар по рождение. Историята започва още преди век, когато пра-дядо му построява хижа „Трещеник“.

Национален парк „Рила“ има нов директор

„Мястото се казва „Трещеник” – може би защото тук падат доста гръмотевици, когато има буря. Старата хижа е построена от моя пра-дядо Михаил Колешков през 1937 година. Била е наша вила, впоследствие през 1945 година е национализирана, става туристическа хижа на местното туристическо дружество. Но през 90-те я реституирахме, като не промених предназначението – продължи да работи като хижа. Аз станах хижар, построих новата база, защото при нас всичко се реинвестира. От ‘94-а се занимавам с това - над 26 години. Призвание е – трябва да ти се удава. Трябва да умееш да работиш с хора. Разликата с другите хижи, които са на турситическия съюз, е доста голяма. Планинският туризъм в България продължава да се ръководи по начина, по който се е водил преди 30 години. Не се отчита това, че съвременният български планински турист е на съвсем друго интелектуално ниво. Изискванията му са огромни и различни, в сравнение с това, което е представлявал туристът преди 35 години или повече”, разказва хижарят.

Трябва да умееш и да помниш. И да не забравяш, че нищо не започва от теб.  За историята на българския бит и традиции, Илиян е отделил и специален кът в хижата. Тук всеки може да научи повече за местните обичаи и начина на живот на хората от региона в близкото минало.

Акция в планината с шейна назаем

Казва, че добрият хижар посреща туристите с усмивка и задължително с вкусна храна. Така посреща и нас – с усмивка и с гозба, която можем да опитаме само тук. В „Трещеник“. Но освен от попарата, туристът се нуждаел и от храна за душата, казва Илиян. 

„Не са достатъчни вече реализирането на двата основни туристически продукта – това са нощувката и храната. Съвременният турист се нуждае най-вече от едно допълнително обгрижване по отношение на история, по отношение на природа. Човекът, който е тръгнал през планината, той е малко над средното интелектуално ниво. Това са туристите, които като тръгнат с мен на поход по алпийската част, по светилищата, взимат по един чувал. Минаваме по маршрута, събираме всички отпадъци, които другите са изхвърлили и ги донасяме на контейнера. Това е възпитаният турист, на който трябва да разчитаме и да обгрижваме по подходящия начин”, казва Бучков.

"Да хванеш гората": Николета и Ури - най-младите хижари у нас

„Реших да проуча района по мой си начин, хобито ми е древна история. Стана така, че когато навлязох навътре в проучванията, се оказа, че в нашата планина има страшно много история. Може да се окаже, че това е най-древната история не само на България, но и на света. Оказа се, че тук е храмът на Дионис, който с лека ръка го преписваха, че е на Перперикон. Той се оказа, че е в нашата планина, между Трещеник и Семково, тук в национален парк „Рила”. На всички туристи, които имат глад за духовна храна, им демонстрираме как на всеки олтар, изсечен в скалите, са поднасяни даровете”, разказва за историята на местността хижарят.

Така между якорудската попара и разказите за Дионис започва да се свечерява. Да застудява и е време да си кажем довиждане с Рила, нейните снежни върхове и спиращи дъха гледки.

Новините на NOVA - вече в Instagram, Twitter, Telegram и Viber - последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.