Емоционален разказ: Украинка у нас няма връзка с родителите си в Мариупол

Виктория Дубровска е от Мариупол, но си тръгва оттам по случайно стечение на обстоятелствата преди началото на войната. В града обаче остават нейните родители, а жената не знае дали те са живи.

През октомври миналата година Виктория пристига от Украйна в България, решена да разширява бизнеса си у нас. Напуска родния Мариупол, без да подозира, че никога повече няма да го види такъв, какъвто го помни от детските си години.

„Получих обаждане в 4 през нощта от нашия мениджър в Украйна. Той просто каза и няма да го забравя: „Вика, започна!”. Аз веднага събудих съпруга ми, разтърсих го с думите „Събуди се, събуди се, войната започна!”. След това се обадих на всички в Банско, на всички украинци, за да им съобщя, че войната е започнала”, разказва Дубровска.

Жената веднага организира акция в помощ на украинци. В България успява да намери дом за 15 свои сънародници. На най-близките си обаче не може да подаде ръка. Родителите ѝ са в Мариупол. Виктория днес не знае нищо за тях.

„Съседката ми в Мариупол успя да избяга преди няколко дни от града, тя ми се обади и каза: „Спокойно, блокът е там, не е разрушен, но това беше преди пет дни. Оттогава нямам информация. Ад! Това е! Беше прекрасен град, но сега… Първо те прекъснаха всякакви комуникационни канали с Мариупол, в момента няма начин да се свържа с родителите ми или с някой друг от града, просто всички мобилни връзки са блокирани”, посочва тя.

В момента от Мариупол е трудно да се избяга, разказва Виктория. „Хората имат две възможности - да стоят там и да умрат, или да опитат да бягат и пак да умрат. Ужасно е, но това е техният избор. Можеш да избягаш с кола, но проблемът е, че 80% от автомобилите са опожарени, взривени, няма гориво. Ако случайно си се запасил с гориво, е късмет, но в момента няма откъде да се налее гориво. Магазини практически вече няма. Хората са ги разбили, взели са всичко, което се яде. Нищо, нищо не работи. Няма електричество и хората се събират през деня, ако им се стори тихо и безопасно и могат да напуснат мазетата, в които се крият. Палят огньове на улицата и готвят, каквото имат в каквото намерят, готвят за всички в блока. Къщите са разрушени. На всичкото отгоре пролетта е сурова, студено е, от 2 март до 8 март беше -10 градуса. Няма електричество, няма вода, няма храна. Постоянно се бомбардира, хората са изплашени да излязат от сградите, те просто не знаят какво се случва около тях, защото няма информация отникъде, няма комуникации - само танкове и самолети”, описва ситуацията Виктория.

Сега жената се моли за мир. И всяка мисъл е за нейните родители. „Бих им казала: Направете всичко възможно да се измъкнете оттам, както можете! Всичко възможно! Аз ще ви взема откъдето и да е! Но избягайте! И разбира се - искам да им кажа, че най-голямата ми мечта е да ги прегърна още веднъж, да ги целуна още веднъж, да са тук до мен”, споделя тя.