Рафати е автор на книгата „Забравих да умра”

Халил Рафати е автор на книгата „Забравих да умра” и създателя на „Sun Life Organics” и „Malibu Beach Yoga”.

Той разказва, че до ден днешен продължава да работи с много звезди от Холивуд. „Понякога, когато се запознаеш лично с някого, когото си наблюдавал и на когото си бил фен през, да кажем, последните 20 години, осъзнаваш, че този човек всъщност не е мил и добър, че той е несигурен или има много проблеми, чувства се изолиран. В други случаи обаче се срещаш с такъв човек, с такава звезда, и осъзнаваш, че личността е много приятелски настроена. Това е просто невероятно! Аз успях да създам много ценни приятелства именно с такива хора”, казва Рафати.

Работил е с Guns ‘N Roses – както със Слаш, така и с Аксел, а също и с Елизабет Тейлър. Днес продължава да среща множество знаменитости, защото бизнесът му има 13 различни локации, на които функционира – в Маями, в Малибу, в Холивуд.

Бизнесът му редовно се посещава от звезди като Лейди Гага, Крис Хемсуърт, Робърт Дауни Джуниър, Red Hot Chili Peppers. За световно известните личности той казва, че те са негови клиенти и че по този начин е успял да създаде много интересни приятелства.

 „Зад бляскавата опаковка на Холивуд се крие много тъмнина. Хората, които познавам в момента, творците от музикалната или филмовата индустрия на Холивуд – те са просто невероятни. Ако обаче върнем лентата назад до периода, в който вземах доста наркотици, обикаляйки цял Холивуд, като част от рокендрол банда – тогава нещата изглеждаха доста по-различно. Виждал съм много тъмни периоди, много депресивни състояния, масова злоупотреба с различни субстанции. Някои от хората, които ми бяха близки умряха, самоубиха се”, споделя Рафати.

КОМИСАР КАТАНИ ОТ "ОКТОПОД" В БЪЛГАРИЯ: Микеле Плачидо за киното, бунта и любовта (ВИДЕО)

Писателят разказва повече за себе си. И двамата му родители са имигранти в САЩ. Всеки от тях идва от различна държава и говори на различен език. Майка му бяга от войната в Полша. Баща му е роден в Палестина, но на 12 години е принуден да избяга.

„И двамата ми родители са изстрадали доста. Нито един от тях изобщо не е бил готов да стане родител, да създаде семейство. В резултат на това те не бяха добри с мен. Причиниха ми много лоши неща - физическо, дори сексуално насилие, пренебрегване”, спомня си той.

Рафати разказва, че поради тази причина се е превъръща в дете, което е искало да фокусира вниманието върху себе си по всички възможни начини. „Пиех, вземах наркотици, общувах и дружах с т.нар. “готини” деца, за които в последствие разбрах, че не са били никак готини. Те използваха груб език, злоупотребяваха с алкохол, друсаха се, пропускаха училище”, спомня си той

Писателят казва, че сега, в ролята си на възрастен, се връща към тези спомени с много тъга в сърцето – не само заради себе си, а и заради тези деца, които вероятно са били изгубени и объркани, които подобно на него, вероятно не са получавали никаква любов у дома.

 „Първият ми арест беше, когато бях 12-годишен, задържаха ме три пъти преди да навърша 16. Като цяло нещата се влошаваха с всеки изминал ден, а наркотиците, които вземах, за да притъпя проблемите ставаха все по-тежки. Превърнах се в осъден престъпник – това стана, когато бях на 24. Осъдиха ме заради трафик на дрога”, спомня си той.

Авторът опитва наркотици за пръв път като малък. На 10 – 11 години започва да пуши джойнт, заедно с по-големите и „по-готини” деца в квартала.

„В момента, в който започнах да пия и да усещам влиянието на алкохола върху тялото си, тогава също се чувствах щастлив. Онази топлина и измамна сигурност, която алкохолът ми даваше ме караше да летя, караше ме да се чувствам силен, обичан и приет”, казва той.

По-сериозната употреба на наркотици започва около 20-тата му годишнина. „Въобще не осъзнавах и не мислех дали се пристрастявам. Радвах се, че съм част от рок банда, че се срещам с красиви модели и актриси. Един ден обаче разбрах в колко дълбока заблуда съм живял”, спомня си писателят.

Рафати разказва, че е смятал, че може да спре наркотиците когато пожелае. Един ден решава да опита. „На следващия ден започнах да изпитвам абстиненция – усещане, което ми беше непознато, тъй като досега винаги съм задоволявал глада си за дрога. Полудях, станах агресивен. Издържах около три дни след това отидох и се сдобих с нова доза”, разказва той.

В този момент си дава сметка, че е станал наркозависим.„Част от мен беше много изплашена, за съжаление точно в този момент се обади и егото ми, което не спря да ми повтаря, че в зависимостта ми няма нищо притеснително, че тя е нормална за живота на артиста, от живота на рокзвездите”, казва той.

Писателят продължава да използва наркотици.„За съжаление около година, година и половина по-късно загубих всичко. Хората започнаха да се страхуват от мен, никой не искаше да го доближавам. Именно тогава станах и бездомен”, разказва той.

За да набави пари за дрога той започва да проси, а след това и да продава тялото си.

 „Светът изглеждаше много тъмен”, казва той за начина, по който хероина е влияел на възприятията му.

„Приятелите ми бяха ужасени от това, в което съм се превърнал. Постоянно ги изнудвах за пари, исках да карам колите им, а след това се забивах с тях в първото възможно дърво. Баща ми не ми говореше. Майка ми, която цял живот е била много бедна винаги ми вдигаше телефона. За мен това беше златна мина, защото при всеки наш разговор я изнудвах за пари. В случай, че се опитваше да ми откаже, аз я заплашвах, че ще се самоубия”, разказва писателят.

„Има две неща, които всеки наркозависим иска – да спре с употребата, но да не спира да изпитва онези силни емоции, които тя му носи”, казва той.

„Това, което не разбирах преди е, че има само един начин да излезеш чист, че отговорът се коренеше само в една, единствена дума – абстиненция. Не осъзнавах, че има хиляди начини да си набавя тази така желана силна емоция –  добрата храна, разходката сред природата, пътуванията, присъствието на котка в живота, гледката на ръката на приятелката ти в твоята собствена, практикуването на йога, пазаруването, правенето на подаръци, грижата за семейството ти, без значение колко добри родители са били те. Всички тези неща носят страхотно усещане. Трябваше обаче да се отделя от дрогата и алкохола, за да го осъзная”, казва Рафати.

Писателят Абделазис Ерашиди за вдъхновението да пише за живота в пустинята

Пътят, който извървява е много труден, тежък и предизвикателен.” Всъщност обаче беше далеч по-лесен, отколото си мислех”, казва той.

„Не успях да започна бизнес веднага щом станах чист”, спомня си Рафати.

Авторът първо става част от благотворителна програма, след което започва да разхожда кучета, да мие коли, да почиства апартаменти. Заедно с това започва и работа в рехабилитационен център за пристрастени към наркотиците.

„След това успях да започна първия си бизнес. Започнах с една локация и четирима подчинени. Днес имаме 13 локации и почти 400 служители. Преди правехме 1000 долара дневно. Сега приходите ми от продажба на сокове и смутита достигат 70 милиона долара”, споделя той.

Писателят казва, че ако някой в момента използва наркотици или пие алкохол, за да се справи с чувствата си би му казал: „Спри! Спри веднага! Дрогата просто ще ти създаде повече проблеми. Тя няма да реши онези, които вече имаш. Гарнатирам го на 100 процента. Проблемите ти ще нараснат главоломно.”

На онези, които се чувстват объркани или самотни той би казал да помолят Бог за помощ, без значение дали вярват в него. „Помощта ще дойде”, вдъхва кураж писателя.

Авторът очаква с нетърпение момента, в който ще дойде в България.

„Ако страдате – помнете, че не аз имам отговорите, вие ги притежавате. Те са вътре, в сърцата ви. Там е и силата, която ви е необходима. Всичко, което трябва да направите е да помолите Бог за помощ”, завършва Рафати.

Новините на NOVA - вече в Instagram, Twitter, Telegram и Viber - последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.