Експерти: Българското общество не е достатъчно информирано за „зеления” преход

България се проваля в планирането и комуникирането на целите си за декарбонизиране на икономиката, сочи доклад, който Екологично сдружение „За Земята” и негови български партньори са изработили с повече от 30 организации от мрежата на Climate Action Network Europe. Според документа у нас има остра липса на консултации с обществото и навременен диалог. Отсъства ясна стратегия за отказ от изкопаемите горива и замяната им с по-нови, чисти и ефективни технологии, от което страдат хората най-вече в зависимите от въглищата общини.

В доклада се прави анализ на климатичните цели на държавите в ЕС към 2030 г. и се проследява дали те позволяват постигане на климатична неутралност към 2050 г. Откроява се силният контраст между нуждата от спешни и ускорени действия в областта на климата и бавния напредък.

ЕС определи законодателните приоритети за 2023 и 2024 г.

От оценените 25 държави нито една не прави достатъчно за постигане на целта от 1,5 градуса - т.е. необходими са още повече инвестиции в мерки за спестяване на енергия и възобновяеми източници на енергия, допълват от екологичното сдружение.

Целта на Националните планове за енергетика и климат е да поведат декарбонизацията на национално ниво в съответствие с целта от Парижкото споразумение глобалното затопляне да се ограничи в рамките от градус и половина, припомнят от „За Земята”. Това означава поетапно намаляване на зависимостта от изкопаемите горива, съчетано с навременно и детайлно планиране на справедлив преход към чиста икономика на бъдещето. От държавите членки се изисква да съобщят в националните си планове своя принос към задължителните цели за дял на възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност към 2030 г.

Към 23 октомври 16 европейски страни са представили своите проекти на планове: Малта, Хърватия, Кипър, Дания, Естония, Финландия, Унгария, Италия, Литва, Люксембург, Холандия, Португалия, Словакия, Словения, Испания и Швеция.