Ген. Венцислав Мутафчийски изказа благодарност на близките на всички донори

Военномедицинската академия в София отбелязва Европейския ден на донорството. Това е денят, в който отдаваме признателност на всички онези хора, които са взели трудното решение да дарят органите на свой близък, за да спасят един или дори няколко други живота. Тази година т.нар. "дърво на живота" във ВМА е допълнено с имената на още шестима души, дали през 2024 г. шанс за живот на друг човек. От болницата призовават примерът на тези семейства да бъде продължаван.

Петима души получиха шанс за живот след две донорски ситуации

В страната чакащите за втори шанс за живот са 823. Най-много са нуждаещите се от нов бъбрек – общо 770.

„В днешния ден сме особено горди, защото имаме и нашето бебе, казвам нашето, защото това е наша трансплантирана пациентка, която с присъствието си показва какво велико нещо е транплантацията”, каза началникът на ВМА ген. Венцислав Мутафчийски.

Трансплантираната пациентка Петя Йорданова, която присъства на събитието, заедно с бебето си, изказа признателност на нейния донор и каза, че дъщеря ѝ е дете на всички лекари: „Рая е едно дете чудо, което дойде на този свят след много молби. Тя не е дете само на мен или на моя съпруг, тя е дете на всички лекари”.

Шанс за живот получава и Елица – с успешно трансплантиран черен дроб. „Молих се да има донор, който е подходящ за мен. Обади ми се доктор Томова, че има реципиент, който е подходящ за мен, и ми дават 4 часа да стигна от Свищов до София. Искам да благодаря на семейството на донора ми и да им кажа, че са много силни хора и вторият живот си дължа на тях”, каза тя.

За близките изборът дали да дарят органите на своя любим човек трябва да бъде взет в най-трудния момент от живота им. Преди 9 години Светла и Николай Николови също са изправени пред него, когато губят сина си Георги. „Бяхме единодушни, въпреки трудния момент, да продължи да живее чрез някой друг. Дължим го на него и на хората, които чакат за органи. И затова не сме се колебали”, посочи Светла.

Семейството връща надеждата на четирима пациенти и техните близки. В един от тях тупти и сърцето на Георги. „Болката никога няма да намалее. Просто ние се радваме, че успяхме да помогнем и частица от него продължава да живее”, добави бащата на починалия. За да напомня за примера им - във Варна има улица с името на младото момче. А спасителите в бели престилки не спират да напомнят, че погубеният живот може да спаси друг. „Това наистина е едно чудо в медицината. На един болен, който е в терминално състояние, му се дава шанс за втори живот и то пълноценен”, каза още Мутафчийски.