Разказва „Дойче веле“

Животът в Хърватия в последните месеци е изключително скъп. Инфлацията от 5% в момента е най-високата, а средният доход от 1 300 евро е сред най-ниските в Европейския съюз. На гражданите вече им е много трудно и от няколко седмици бойкотират големите търговски вериги. Това обаче може да засегне и малките местни производители, които и без това се борят за оцеляване в неравната битка с глобалните корпорации, разказва „Дойче веле“. 

Всяка събота през последните 30 години Степян Юринец пътува до пазар близо до Загреб, на 150 км от дома му. Там продава картофи и зърнени култури, отгледани във фермата му. Заедно с брат си, който е животновъд и млекопроизводител, Степян управлява ферма в Северна Хърватия. Но въпреки упоритата си работа, двамата казват, че вече не могат да се конкурират с вносните селскостопански продукти, защото пазарът е доминиран от вериги супермаркети и прекупвачи, които намаляват цените, плащани на производителите. Препитанието им е застрашено. „Внос от Испания, Италия, Португалия – всичко е вносно. Пресни картофи идват от Египет и Кипър. В момента няма на кого да продам стоката си – моите картофи, защото всички ми предлагат цена, която не покрива разходите ми“, заяви фермерът.

Бойкотът на магазините влезе в НС: Депутатите спориха за изкуственото регулиране на цените (ОБЗОР)

Докато разходите за местното производство нарастват, включително цените на семената, торовете и горивата, тези, плащани на производителите, остават ниски. Степян не иска да продава на супермаркети и прекупвачи именно поради тази причина.

Според него ситуацията се влошава допълнително от факта, че пазарът е фрагментиран и неорганизиран, лобито за внос е силно, а държавата сякаш е забравила малките фермери. „Сега купувачите и вносителите на картофи седнаха заедно на масата, тоест тези, които съставляват търговската верига. Но малките фермери бяха ли поканени? Ние, производителите? Защо не ни поканиха на тази среща?“, допълни Юринец.

Докато супермаркетите и прекупвачите диктуват цените на пазара, местните производители се борят за оцеляване, а потребителите се опитват да се справят с нарастващите разходи. Данните на Евростат за 2000 хранителни продукти и услуги показват, че цените на храните в Хърватия са с до 20% по-високи от средното за Европа.

„Цените започнаха да се покачват по време на пандемията от COVID, когато все още имахме хърватската куна като валута. Тогава започнаха да растат стремглаво. А когато дойде еврото, полудяха и вдигнаха цените на всичко възможно. Не знам какво да кажа“, посочи местен жител.

Проверка на NOVA: България, Хърватия или Гърция – къде пазарът излиза най-евтино

„Цените скочиха драстично. В днешно време със 100 евро не можеш да купиш почти нищо“, допълни друг местен мъж.

Затова Йосип Келемен от Сдружението „Хей, инспекторе“ започна бойкот срещу супермаркетите. Първият бойкот се проведе на 24 януари, и беше подкрепен от много хора в цялата страна. „Проблемът е, че установихме, че една и съща търговска верига, например германска, продава същия продукт на рафтовете си в Хърватия, но с 190% по-висока цена или дори повече“, обясни Келемен.

Бойкотът се координира в социалните мрежи и инициативата се разпространява и в други страни от региона. „Не знам дали те ще успеят да изразят този потребителски гняв ясно. Във всеки случай е впечатляващо, че успяхме да накараме част от Европа да чуе гласа на потребителите, който досега беше пренебрегван, заглушаван и нечут“ , допълни той.  

Ще насърчи ли този бойкот потребителите в Хърватия да купуват местна продукция и така да помогнат на фермери като Степян да си възвърнат мястото на пазара? Предстои да се види. Но засега изглежда, че потребителите са решени да направят всичко възможно, за да бъдат чути.

Повече гледайте във видеото.

Редактор: Камена Георгиева