Става дума не за физическо преброяване, а за математическо изчисление

Точно четири месеца след последните парламентарни избори, Конституционният съд реши - резултатите трябва да бъдат преизчислени. Това става след експертиза, проверила протоколите и бюлетините в над 2200 секции. А до това се стигна, след като няколко партии сезираха Конституционния съд за нарушения в изборите.

Ако се стигне до нови резултати след преизчисляването, може да се окаже, че партия „Величие” получава недостигащите ѝ 21 гласа, за да влезе в парламента. Това пък поставя въпроса ще запази ли кабинетът „Желязков” мнозинство за подкрепа в пленарната зала.

Експертите, на който Конституционният съд е възложил проверката, са установили, че в 46% от изборните книжа в проверените 2204 секции (17% от всички) има промяна на броя на действителните гласове. В определението на съда не се споменава дали тези отклонения са в плюс или в минус на дадена партия или пък в кой избирателен район са. 

Сега ЦИК ще трябва да вземат този процент - 46%, и да изчислят по какъв начин той ще окаже влияние върху изборните резултати от 27 октомври и дали ще повлияе на броя на мандатите и разпределението им в Народното събрание. Призив към ЦИК дойде и от правосъдния министър - „да изпълняват определенията на КС, а не да ги тълкуват”.

Вещо лице на КС: В 7 секции има чували без бюлетини, ЦИК може да касира вота там

На днешното заседание на ЦИК стана ясно, че според членовете ѝ Комисията е само разпоредител на проверката, а не извършител.„Определението на Конституционния съд не възлага на Централната избирателна комисия повторно преброяване на бюлетини, нито проверяване на изборни книжа. ЦИК няма да извършва повторно преброяване на бюлетини, няма да извършва повторна проверка на изборни материали”, обясни говорителят на Комисията Росица Матева.

Сметките ще ги направи „Информационно обслужване”, а резултатите ще бъдат върнати обратно към ЦИК, които пък ще ги изпратят на Конституционния съд за финално произнасяне.

„Да изпратим определението на съда на „Информационно обслужване", като поискаме от тях в най-кратък срок да ни информират каква е необходимостта от техническо обезпечаване на екипи и техника. След това трябва бъде извършено въвеждане на данните от протоколите, които са изпратени на Централната избирателна комисия в актуализираната база данни”, обясни Матева.

Министерството на електронното управление и фирмата „Информационно обслужване” предпочетоха да не коментират как ще се направят сметките, като посочиха, че ЦИК е институцията, която трябва да информира обществеността. Експерти обаче внасят яснота.

„ Конституционният съд казва така - в тези секции няма да е този резултатът, който сте вкарали на 27 октомври, а този променен резултат. Защо общо 2000 секции са променени? Защото има някакви неточности. Той предава резултата от своя анализ, ЦИК го връчва на „Информационно обслужване”, което извършва новите сметки”, обясни изборният експерт Михаил Константинов.

А според юристи бъдещо решение на Конституционния съд не може да постави под въпрос легитимността на настоящото правителство, но би могло да намали неговата подкрепа, ако има разместване на мандати или влизане на нова партия в парламента. Но вчерашното определение не е такова решение.

„КС би следвало да се произнесе с решение, с което да определи дали фактически има нарушение при обявяване на изборния резултат, или няма. Това е финалният акт”, обясни доц. Христо Орманджиев, преподавател по конституционно право.

В определението на КС няма записан срок, в който ЦИК да изпълни заповедта му.

Как изглежда разпределението на силите в 51-ото НС в момента. Трите формации, които сформираха мнозинство - ГЕРБ, БСП и ИТН, и ДПС - ДПС, които ги подкрепят, имат общо 126 гласа. Това са гласовете, които в момента стоят зад кабинета „Желязков”. Така останалите четири формации, които оформят опозицията, остават със 114 гласа.

Решението на Конституционния съд може да доведе до различни сценарии.
Едната хипотеза е в парламента да останат 8 партии, но мандатите да се преразпределят и променят. Дали е възможно тези 4 формации да загубят мнозинството си, на този етап не може да се изчисли.

Вторият сценарий, който на този етап остава просто хипотеза, е в Народното събрание да се появи 9-и играч. При такъв развой, това би било „Величие”, на което не достигнаха броени гласове, за да влезе след изборите. Как това би променило ситуация и каква позиция биха заели те, все още е твърде рано да се прогнозира.