Изграждат нов колайдер за 15.5 млрд. евро под Женевското езеро?

Съперничещи си фракции европейски физици влязоха в остро противоречие помежду си заради плановете да бъде построен най-големият и най-сложният ускорител на елементарни частици, създаван някога. Бъдещият кръгов колайдер ще бъде ускорител на частици на стойност 15.5 милиарда евро, който, според учените, може да хвърли светлина върху някои от най-вълнуващите загадки на Вселената.

Първо обаче същите тези учени трябва да отговорят на един много по-прозаичен въпрос: могат ли да оправдаят разходите за прокопаване на подземен тунел, който ще се простира на 90 километра под повърхността на Женевското езеро.

Привържениците на идеята  твърдят, че новият колайдер може да допринесе за по-дълбоко разбиране на законите на физиката. Ако бъде изграден, той ще надмине по размери и цена своя предшественик – намиращият се наблизо Голям адронен колайдер. Според някои физици при всички свои успехи физиката продължава да е пълна с пропуски. Стандартният модел - най-доброто ни обяснение за функционирането на Вселената - не може да обясни тъмната материя, която съставлява по-голямата част от масата на Вселената. Той също така не успява да покаже как гравитацията се вписва в квантовия свят.

Китайски проект улавя космическите частици "призраци"

Мнозина обаче са на друго мнение. Сър Дейвид Кинг, който е бивш главен научен съветник на правителството на Обединеното кралство, е сред тези, които казват, че парите ще бъдат по-добре похарчени другаде. „Не съм за и отбелязвам, че самата общност на физиците на елементарните частици е разделена по този въпрос“, казва той и допълва, че прогнозните разходи на стойност 15.5 милиарда евро почти сигурно ще бъдат надхвърлени, а технологиите за борба с изменението на климата са по-спешни. „Можем да продължим да изграждаме все по-модерни енергийни системи и да откриваме нови частици, но тази наука няма да има отношение към най-неотложните предизвикателства, пред които сме изправени на Земята“, твърди той.

Бъдещият кръгов колайдер е предложен от ЦЕРН - Европейската организация за ядрени изследвания. От 2010 г. насам тя използва Големия адронен колайдер, за да разбива протони и да наблюдава разпръскването на частици, които се получават при сблъсъците. През 2012 г. тези експерименти разкриха съществуването на Хигс бозона, който никога преди това не е бил наблюдаван.

Сърбия ще съхранява данни на ЦЕРН

Една от задачите на кръговия колайдер ще бъде да изгради по-ясна представа за така нареченото „Поле на Хигс“, което придава маса на други фундаментални частици като електрони и кварки. Той ще бъде в състояние да сблъсква частици - като начало електрони и позитрони, а след това протони с други протони - с десет пъти по-голяма енергия от тази на Големия адронен колайдер.

Професор Джонатан Бътъруърт от Лондон юнивърсити колидж коментира, че общността на физиците далеч не е единна за плановете. „Има много дискусии относно научните предимства на различните варианти. Някои от тях са свързани с рентабилността и алтернативната цена на изграждането на едно голямо нещо, когато може би може да се построят много малки. Ние не сме единни по отношение на конкретен проект, но трябва да се очаква активна дискусия и би било тревожно, ако тя не се провеждаше“, обясни той.

Големият адронен колайдер, разположен в 17-километров подземен тунел, струва над 8 милиарда евро и е предвиден за извеждане от експлоатация през 2041 г. Ако бъде одобрен неговият наследник, изграждането му ще отнеме десетилетия, а експлоатацията му може да започне в средата на 40-те години.

Професор Марк Томсън - британският учен, който ръководи Церн, сравнява изграждането на нов колайдер с това астрономите да се сдобият с много по-мощен телескоп. „Можем да видим по-фини детайли и имаме възможност да открием нещо ново“, каза той пред The Times миналата година. „Знаем, че има много повече неща отвъд сегашното ни разбиране“, сигурен е ученият.

Над предложението на ЦЕРН за нов колайдер са работили повече от хиляда физици и инженери. То ще бъде разгледано от независими експерти, преди държавите членки на организацията да решат през 2028 г. дали да финансират изграждането му. Поддръжниците изтъкват потенциалните странични ползи. Според тях постиженията в областта на криогениката, свръхпроводящите магнити и вакуумните технологии, постигнати в преследването на екзотичната физика, ще се пренесат в промишлеността и медицината.