В инициативата се присъединява и певицата Есил Дюран

Всеки ден, точно в 16:00 ч., в малка градинка в сърцето на София, се събират около сто души. Не заради обяд, а заради надеждата. А понякога – и заради една прегръдка. Те идват при Мартин Мартинов – човек, който от девет години не пропуска нито ден, за да нахрани онези, за които няма кой друг да го направи.

„Добър ден! Оттук започва всичко!“ – казва той, докато ни посреща в импровизираната кухня. Там, зад големи тенджери и ухаеща манджа, приготвя менюто за деня – днес е ориз със свинско, паста, хляб. За Великден ще има печено агнешко, дроб сарма и цели козунаци – защото празниците са за всички.

„Всеки ден храним около сто души. На Великден стават 140“, казва Мартин. Но най-важното, което дава, не е храната, а уважението. Слуша. Помни имената. Усмихва се. И не е сам.

Заветът на патриарха: Социалната кухня в храм в „Дружба” работи и в деня на траур

В навечерието на Великден към него се присъединява и певицата Есил Дюран. Без да се обявява. Без камери. Просто с желание да бъде полезна.

„На празници нуждата е най-силна. Не само от храна, а от човешко присъствие. От добрина. Господ сме всички ние – ние сме неговата ръка“, казва тя. Мюсюлманка, която раздава храна на Великден – с вяра, че всички религии водят към едно: състрадание.

Някога самата Есил е търсила пет стотинки за сок, спала е без подслон в чужда страна. „Затова вярвам – винаги се появява някой с най-мекия тон: „Какво искаш, мило момиче?“

На опашката хората не просто получават обяд. Получават признание, че съществуват. Че не са излишни. Че някого го е грижа.

„Всеки ден имаме нужда от този контакт“, казва една от възрастните жени.

„Социализираме се. Чувстваме се достойни. Благодарим ви от сърце“, добавя тя.

Мартин не иска да е герой. „Мечтая опашката да намалее. Да няма нужда от мен. Но щом ме чакат – ще идвам. Чувствам се полезен и достоен“, казва той.

А Есил напомня: „Милионер може да се озове на тази опашка. Една мила дума може да стопли повече от един топъл обяд. Бъдете благородни“.

И накрая – всички си тръгват по същия начин, както са дошли – с „благодаря“, с усмивка, и с надеждата, че и утре в 16:00 ще има кой да ги посрещне.

Повече по темата гледайте във видеото.

Последвайте ни