Румяна Попова ни разказа история, в която има и чудеса, и вяра, и традиции

Днес или утре, каквото и да кажем за вярата и традициите, все ще е малко. Винаги се появяват факти, които да го потвърдят. Затова поемаме към поредната истинска история, в която има и чудеса, и вяра, и традиции, съхранени повече от цели 5 века. Румяна Попова ни отвежда в Старо село.

Александър Торбов – Осиковеца въпреки 97-годишната си възраст държи сам да ни води, за да докоснем стените, изградени преди повече от 5 века и да видим автентична средновековна стенопис. Църквата се намира на 2 километра от Миланово в самия център на селото, което сега е пусто и полуразрушено. Цял стои само храма.

Сводът на входа е нисък. Така, че всеки християнин, дошъл да се поклони на Бог, да го направи още от вратата.

По онова време не можело църква да е по-висока от феса на турчин, възседнал кон и затова хората решили да насипят пътя над нея пък и малко да я вкопаят и да направят ниско билото. Цветана Динова е родена и живяла до средата на миналия век в Старото село и е събрала много истории за църквата. Разказва, че предците трудно, но педантично избрали мястото.

„Следили са на 22 декември - Денят на зимното слънцестоене, къде се пресичат първият и последният слънчев лъч при изгрев и залез”, обясни жената.

Паднало се в центъра на селището. Помолили за разрешение каймакаминът в Берковица, а той – султанът, но и това не станало лесно.

Надписът над входа не е дописан и затова не се знае нито кога, нито кой е нарисувал стенописите, но в него се съдържа безспорен исторически факт за църквата.

Още любопитни факти за храма - гледайте във видеото.
    

Последвайте ни