Папският капелан монсеньор проф.Джузепе Лорицио: Франциск беше папата на сърцето

Папа Франциск беше папата на сърцето. С тези думи папският капелан монсеньор проф. Джузепе Лорицио описа Светия отец пред кореспондента на NOVA Антоанета Николова. 

Монсеньор, благодаря за вашата готовност и за това, че разговаряте с нас. Бяхте ли изненадан да чуете новината в понеделник?

Бих казал да, бях изненадан. Потресен. Но имах чувството, че вече беше краят. Така че - да се настоява би било трагедия, включително от гледна точка на личността, на усилията, които той полагаше, за да диша и да говори. Днес научих от медиите, че не е искал терапевтична намеса, тоест избрал е да преживее естествено напускането си от този свят. Мисля, че това е и послание – терапевтичната намеса би означавала да го подложат на изкуствено поддържане, да го изолират. Вместо това, отказът от такава намеса означава, че той е могъл да излезе на площада. Този факт с площада много ме изненада, защото това беше моментът, в който той искаше да се почувства крал и епископ на народа. На един народ, който беше до него, обграждаше го. В известен смисъл това последно послание е послание за всички нас, за Църквата, за епископите, за тези, които ще дойдат след него. Още повече, че в юбилейна година, ролята на папата изисква много, изисква много. - ангажираност, присъствие, много физическа енергия, както вие казвате.

Някой беше написал в някой вестник, че юбилеят е без папа, докато той беше в болница. В Рим се идва за Светата врата, за да се срещнем с Исус Христос, а папата трябва да бъде средство, чрез което срещаме Господа. В този смисъл мисля, че сега сме сираци, нарича се „sede vacante“, аз бих го нарекъл „сирачеството на Църквата“, в смисъл, че ни липсва епископът на Рим. Когато дойде новият епископ на Рим, ще възвърнем импулса си, но е важно този импулс винаги да е насочен към Евангелието. Който и да поеме тази задача, не ми се струва лесна задача. Не бих я пожелал дори на най-лошия си враг да бъде папа, защото това наистина трябва да е нещо изключително тежко. Затова казвам – да се ориентираме към Евангелието и да бъдем спокойни, защото в крайна сметка вярата ни учи, че Църквата се ръководи от Светия Дух, който вече би трябвало да действа, за да насочи бъдещето ни.

За тези, които не вярват, те гледат към една реалност, която съществува от над две хиляди години. Някой беше казал: „Ако свещениците не са успели да унищожат Църквата, значи Църквата има нещо свръхестествено“.

Ако трябва да дадете оценка за последните трима понтифици, кой според вас е имал най-голямо въздействие и защо?

Мисля, че папа Франциск е имал най-голямо въздействие върху Божия народ, папа Бенедикт е дал голям тласък на културата, на католическата култура. Папа Йоан Павел беше много присъстващ с физическото си присъствие. Някой казваше за колегите му, че папа Йоан Павел е бил папата на тялото, папа Бенедикт – папата на ума, а папа Франциск – папата на сърцето.

Но искам да кажа още нещо за последните двама. Понтификатът на папа Бенедикт беше прекъснат от самия него с едно наистина революционно решение. Мислех, че е шега, когато чух, че папата е подал оставка – това беше абсолютно революционен акт. Вярно е, че има прецеденти, но няма основа за сравнение. Да имаш смелостта да кажеш: „Моята слабост ми пречи да управлявам Църквата“. Понтификатът на папа Франциск, от друга страна, е незавършен понтификат, защото той започна процеси. Например, предоставянето на жени на висши длъжности в църковната общност. Проблемът е, че тези процеси не бяха дълбоко структурно усвоени, защото не беше променен каноничният закон. Затова сега е решаващ момент – ако новият папа продължи в тази линия на приемственост, ще продължи по пътя на отвореността. Днес в SIR говорих за отвореността и към другите религии, други вярвания, други християнски изповедания.

Ако обаче новият папа е, да кажем - „спирачка“, всичко може да се промени, защото каноничният закон не е променен, така че папата в крайна сметка може да прави каквото реши. Няма смисъл да се въртим в кръг – Католическата църква е авторитарна структура, тя произлиза от папата, и това не бива да ни шокира толкова, защото винаги е било така. Дори когато се говори много за синодалност, както виждате, опитът от синодите не винаги е щастлив, защото често те са поставени в условия да казват само общи неща, които не оказват влияние върху реалността.

За да се повлияе на реалността, трябва да се мине през епископа на Рим. Епископът на Рим има тази голяма власт и авторитет, за да може наистина да насочи Църквата. Очакваме ориентация – какво е Църквата, Божият народ, обикновените хора, свещениците, епископите очакват папата да бъде звезда за ориентиране, за да знае Църквата в каква посока да върви. Ние сме уверени, но и притеснени, но преди всичко уверени, че Светият Дух ще ни покаже какво да правим.

В този смисъл очаквате ли бърз конклав, защото много от така наречените кардинали-избиратели са назначени от Франциск, или ще бъде дълъг конклав?

Аз очаквам дълъг конклав.

ПОСЛЕДНИЯТ ЗЕМЕН ПЪТ НА ПАПА ФРАНЦИСК - ВСИЧКО ПО ТЕМАТА ЧЕТЕТЕ ТУК