Как изглежда еврозоната през погледа на градския пазар

Ще има ли спекула на пазара след въвеждането на еврото у нас? Безспорно това е един от въпросите на седмицата. Той ангажира три от най-ключовите държавни институции - НАП, КЗК и КЗП, които тръгнаха из търговската мрежа в търсене на нелоялни търговски практики. Как изглежда цялата ситуация от щанда на един столичен пазар и разминава ли се икономиката на теория и на практика?

На един от най-предпочитаните софийски пазари за плодове и зеленчуци идеята, че скоро ще продават стоката си в евро, а не в лева, се приема с резерви. Според Юли, който често пазарува там, еврото със сигурност ще се отрази на цените на този пазар, като неминуемо ще се стигне до спекула. Според Чавдар, който е продавач в магазин за алкохол и цигари, повишаване на цените е имало и преди да има евро в България. „Има повишаване на стандарта на хората, но това не зависи от еврото”, смята той.

НАП, КЗК и КЗП с информация: Има ли необосновано повишение на цените у нас

Според Галя, която продава хляб, хората основно са притеснени от това как ще се превалутират парите им. „Особено възрастните хора се притесняват дали ще се справят с цените, дали ще могат да боравят с монетите”, казва тя. По думите на Орлин, който също е потребител, трябва повече ограмотяване и хората да четат повече. „Толкова се изговори, толкова се изписа. Не мога да разбера защо толкова елементарно нещо трябва да се повтаря по хиляда пъти. Онзи ден слушам две госпожи, които минават и виждат домати за готвене и пише 2 лева цена. Едната вика: „Купувай мъжът. Разсъжденията на Румен, който продава на пазара от десетки години, са следните: „Мисля, че няма да е добре. Ние сме бедни за еврото”.

Междувременно икономистите предупреждават: „Само това, че сме приели еврото, няма да ни направи по-богати, но потенциално създава среда, в която по-лесно можеш да забогатееш.”

Вече 50 години Орлин редовно пазарува от щандовете на пазара. Той прави свое проучване и е категоричен, че и без еврото цените вървят нагоре. „Нищо няма да се случи януари месец догодина на този пазар. Всичко ще си продължи по старому. Опасенията са, че някои хора ще закръглят в по-високата стойност при преминаването на цените от лева в евро. И какво ще се случи? Ще се вдигнат с 30-40 стотинки. Пазарът трябва да ги отсее тези неща. Не може там доматът да е 4 лева, тук да е 6 лева. Спекула, това е много такава дума, не е точно формулирана. Спекулира се с думата спекула. Всеки ден слушаме крясъци от един господин, който не съм чул нещо да предложи смислено, което да се направи, освен да плюе, да обижда. По-скоро вярвам в оптимистичното развитие на нещата. Мен не ме притеснява колко ще е доматът, а колко ще получа”, казва той.

Цените в България и Румъния - с над 1/3 по-ниски от средното равнище за целия ЕС

В саморегулацията на пазара вярва и Румен, който също продава на пазар от десетки години. „Има повишаване на цените на пазара. Нормално е това. Както е в магазините, така е и по пазарите. Но не е изкуствено завишаването на цените. Изкуствено не може да се повиши тук, на пазара. Ако изкуствено вдигаме цените, никой няма да се спре при нас. Спекулацията е навсякъде - и в магазините, и на пазара. Не може да няма. Държавата се опитва да се бори с това, но досега нищо не са направили. Ще си има и с еврото. Тогава пак ще си има. Демокрацията е много хубава, обаче ние я разбираме погрешно”, категоричен е той. Според него дори еврото да е добро нещо, сме склонни да го побългарим, вплитайки го в схема. Познавайки пазара и хората на него от толкова време, Румен смята, че януари месец ще настане хаос. „Объркана работа ще е. Как мога да пиша аз 14 лева и 7 евро? Ние сме бедни за Европейския съюз, за Европа, защото тук не се повишават ни плати, ни пенсии – нищо”, мисли си той.

Марияна, която е фен на доматите на Румен, но не е привърженик на тезата му, смята, че въвеждането на еврото няма да се отрази негативно на пазара. „Даже смятам, че много неща повече ще се продават. Знам, че всяка година нещата стават по-скъпи, защото и сушата, и безводието, и по-малко производители произвеждат нашата храна. Не знам дали са проблеми, или това е животът, но не смятам, че еврото въобще не е някакъв проблем. Аз съм пенсионерка, но преди години, когато се пенсионирах, бях със 111 лева пенсия. Сега ми е над 1000 лева. Какво да се оплакваме”, оптимистична е тя.

Росен Желязков с апел към търговците: Не допускайте да ставате част от разпространението на спекулация

Цената на насъщния винаги е била гореща тема на разговор, особено в началото на тази година, когато имаше скок между 20 и 40%. Но какво ще стане с него в началото на следващата година? Според Галя, която продава хляб, ако правилно се превалутират парите, няма да се отрази негативно. „Не мисля, че имаме много избор. Повечето от собствениците на бизнеси ще се възползват да вдигнат цените. По-скоро големите вериги, може би. Те ще закръгляват по-високите стойности, ще пуснат промоции, както обикновено се случва, и хората ще се лъжат, че не са вдигнали цените. Надявам се да се позасили контролът, не само за малкия и средния бизнес, както е фокусирано всичко тук, а на всякъде”, разсъждава Галя.

Що се отнася до пазарни процеси, Юли Марков също се ориентира по стойността на хляба. „В един хипермаркет пазарувах и видях, че цените се покачват. Още преди да сме въвели еврото, малко по малко, с 10%, с 20%... Купувах си един хляб за 4,50 лв., сега вече го купувам за 6. Отсега ни подготвят и в един момент ще кажат, че спекула няма”, казва той.

Чавдар работи в хранителен магазин и няма съмнение как ще се отрази еврото на пазара. „Първите две години - много зле. Ще има пресмятане, превалутиране и така нататък. Но след тези две години ще се оправим. Ще започнем да продаваме като нормална европейска държава. Просто вместо да е 13, ще е 6,50. Чисто и просто. Не мисля, че ще има търговци, които ще се възползват от възможността да вдигнат цените. Напротив. Ще бъде по-лесно да има мониторинг върху цените на стоките. Лошото е, че губим нашата собствена валута, която сме имали от стотици години, но вече влизаме в модерната търговия”, мисли Чавдар.

Междувременно съвместна проверка между институциите установи повишаване на цените между 5 и 83% на някои основни стоки. Но дали тази активизация обнадеждава потребителите, че институциите ще овладеят пазара? „Ох, какво да ви кажа? Много ми се иска да успеят. Ако се напънат, ще го овладеят”, казва Марияна. „Честно казано се съмнявам, но се надявам”, мисли си Юли. Една от мерките, които държавата казва, че ще вземе срещу спекулантите, е, че ще глобяват 10% от годишния оборот на съответния търговец.

Но на Орлин това му звучи нереалистично. „Как ще определят това? За да се докажат тези неща, ще е нужно много време”, казва той. „Те ще го наложат един-два пъти да замажат очите на хората и след това всеки ще кара по старому”, категорична е Галя.

Докато гражданите имат своите съмнения за резултатите от проверките, какво виждат експертите? Според икономиста Петър Ганев, който е старши изследовател в Института за пазарна икономика, чрез проверката миналата седмица държавата не цели толкова събиране на данни за пазара, колкото по-скоро сплашване търговците. „Това, което е идеята и което е в известна степен ефект, е да се покаже сила на държавата, сила на тези институции. Натиск върху търговските обекти да бъдат изключително внимателни, да не предприемат някакви действия. Но от друга страна мисля, че малко се преминава границата с тези брифинги. Всяка седмица за плахи, за глоби. Тоест, ако държавата прекали в опита си за контрол, на практика да направи много трудно функционирането на търговските обекти. Има един кампаниен елемент във всички тези проверки, който много рядко води до реален резултат и реална промяна в начина, по който се случва търговията. Този, който е истински регулатор, са потребителите и те трябва да накажат всеки, който си е позволил да вдигне една или друга цена. „, твърди той.

А постоянното говорене за покачване на цените, вместо да регулира предполагаемата спекула, същност може да я подсили. „Когато по телевизията се казва, как всичко поскъпва 40%, а то било една минерална вода в един обект, различни хора казват, ами щом ще го поскъпва, значи и моят труд трябва да се повиши. Примерно някой фризьор може да каже, може би, сега е времето да вдигна цената", казва той.

Също така Ганев има съмнение дали държавата влага усилията си в точната посока. „Когато говорим за еврото и за цените, виждаме целият фокус е в търговията. Какво пише на етикета и дали случайно не е вдигнато спрямо миналата седмица. Много често обаче, там където се заражда проблема, е в това дали е конкурентен пазар, където се произвежда съответната продукция. Сравнението на българските цени с средните в Европа показва къде сме конкурентни, къде цената е логична, тъй като при нас е малко по-евтино заради това, че все още догонваме. Видимо, в няколко групи стоки, каквито са млечните продукти, при нас цените са по-високи. И трябва да се намери някакъв отговор на въпроса защо това е така", каза икономистът.

Той е категоричен, че покачване на цените има, но то би било факт и без приемане на еврото. „Това е обвързано с движението на инфлацията в Европейския съюз. И ние виждаме, че лидерите по ръст на цените продължават да бъдат по-скоро страни извън зоната - в Румъния, Унгария”, отчита той.

А що се отнася до предложения като въвеждане на максимални цени и максимални надценки, забрана за въвеждане на нови такси, Ганев смята, че прекрачват здравословните граници на свободния икономически пазар.

"Страните, които се опитаха да регулират надценки и цени, накрая се оказаха лидери по най-високо покачване на цените. Най-вероятно ще видим такова заиграване. То ще стане по-интензивно към края на годината или дори в първите седмици на приемане на еврото, тъй като когато много се вдигат страховете на хората и политически играчи заговорят за мерки, правителството, за да покаже, че предприема някакви действия, може и да залитне към такива”, предвижда икономистът. И предупреждава, че приемането на еврото не води автоматично до по-високи заплати, а до условия за печеленето на такива.

„Икономически растеж, производителността на труда, инвестициите, конвергенцията с страните в Европейския съюз, вдигането на кредитния рейтинг, което се случи, и държавата ще има по-лесен достъп до ресурс,. Ние гоним Европа, търгуваме с Европа, инвестициите влизат от Европа и когато сме в една валута, потенциално всички тези процеси биха били улеснени. Може да видим по-голям натиск, например от работници, да им се вдигат заплатите, което също не е лошо. Това кара предприемачите да бъдат по-ефективни да търсят начин да ги вдигат”, сочи анализът на експерта.

Големият въпрос, който не се обсъжда достатъчно сега според него, е какви мини са заложени в следващия бюджет. „Със сигурност всяка новина за цените и за бюджета, която е негативна, ще се превърза към еврото. Но всъщност, особено на тема държавни финанси, това, което имаме като проблеми, ние вече сме го направили и то няма отношение към еврозоната. И тежките решения, които ще трябва да взимаме, отново нямат отношение към това дали валутата е лев или евро. В момента в бюджета има много високорискови опасности. Ние сме в дефицит от 2020-та година, вече 5 години. Идеята да се вдигат данъци, в случая да има ръст на осигуровките с 3% пункта. Коментира се и корпоративен данък, облагане на свръхпечалбите на банките. Всички тези идеи се дават тъй като трябват средства в бюджета. Влизането в еврозоната, новите ангажименти за разходи за отбрана, всичко това най-вероятно ще ни доведе до сериозен разговор за първия бюджет в евро”, предупреждава той.

По тази причина добре проблемите да се коментират още в зародиш. Според него една от основните причини за притесненията на хората и усещането, че приемат нещо по принуда, е закъснялата разяснителна кампания за ползите от еврото.

”Това са 7 години на гласуване в парламента, на промени на закони. Поне 10 гласувания в Народно събрание, които са минали с доста голяма подкрепа, във времена на политическа нестабилност, в които институциите отбягваха да говорят много категорично по темата”, напомня Ганев. А въпросът, дали сме готови, според него е реторичен. „На много места вече има двойно етикетиране. Някои банки започнаха да показват в евро по сметките. Други махнаха таксата, ако си вкарваш парите. Бяхме на под 40% от средноевропейското равнище, като икономика и доходи. Сега сме близо вече до 70% и сме на нива, в които Балтийските републики приеха еврото, така че вече сме достигнали тази граница, в която имаме доста други примери, включително на държави с валутен борд, когато са направили тази стъпка”, категоричен е той.

На въпрос какво очаква да се случи в първите месеци на следващата година отговаря така: „От една страна да има политически ентусиазъм, но и истерично говорене в първите дни - какво се е случило с етикетите, къде се повишила цената, опити на различни политически играчи или обществените такива да се заиграват по темата. В края на първия месец ще изведат официалните данни. Това ще е повод още веднъж да коментираме. Ще свърши двойното етикетиране. Ще спре да се приема българския лев в обектите. Така че да, може би все пак ще има до средата на февруари активно коментиране на тези теми, но в един момент все пак темата ще се успокои”, смята той. На този фон прогнозите от градския пазар за плодове и зеленчуци, за процесите на световните пазари, са лаконични: „Ще поживеем, ще видим!”

Повече гледайте във видеото.

Последвайте ни