Пътят след еврото: Какво предстои за икономиката, доходите и цените у нас

След получената зелена светлина за влизане в еврозоната предстои труден етап на сближаване. Това е едно от заключенията на една от големите банки у нас. Какво предстои за икономиката ни, доходите ни и цените? Темата в предаването „Пресечна точка” коментира макроикономистът на „УниКредит Булбанк” Кристофор Павлов.

Той подчерта, че през последните 20 години, в които България е член на ЕС е било постигнато много. Страната е успяла да се придвижи напред по отношение на усилията си да изравни стандарта на живот по-близо до стойностите, които се наблюдават в най-развитите икономики.

"И успяхме да направим това, без да изгубим конкурентоспособност в условията на фиксиран курс на лева  спрямо еврото. Това означава, че страната е губила конкурентоспособност, защото цените, както и доходите са се доближавали до тези в еврозоната. Но от друга страна е предприемала структурни мерки, които са позволявали икономиката да се подобри в степен, в която тя надвишава тези загуби на конкурентоспособност, които се получават от изравняването на цени и доходи. Важно е това  да продължи", подчерта той. 

След влизането в еврозоната: Какви ще са позитивите за България

Според него само по себе си влизането в еврозоната е успех за българската икономика. "Вероятно той не може да се оцени много добре точно в момента, защото сме много близо до събитията. В повечето страни, които са приели еврото, оценките за случилото се 10 години след този акт -  като цяло са положителни".

Павлов посочи, че еврозоната създава предпоставки да извършим някои реформи, които са важни, за да продължим по пътя напред, и създава възможности. А дали ще се възползваме от тях - зависи от нас. 

По думите му "сближаването ще бъде по-трудно, защото реформите, които предстоят, са по-сложни и по-изискващи от тези, които сме осъществили до момента.

"Тези реформи от трето поколение са фокусирани върху това да се коригират проблеми, които сме наследили от миналото. И тези проблеми лесно могат да се посочат. Имаме проблем, очевидно, с липсата на достатъчно инфраструктура. Имаме още неща за правене по отношение на редуциране на корупцията, както трябват и допълнителни усилия, за да може да се решат предизвикателства, като тези със събираемостта на данъците и прането на пари", обясни той. 

Удвояване на доходите за 10 години след влизането ни в еврозоната

И допълни, че реформите целят да подготвят икономиката за предизвикателствата на бъдещето, едно от които е и пазарът на труда на фона на навлизането на новите технологии и на    задълбочаващите се демографски проблеми.

По отношение на инфлацията Павлов подчерта, че тя през следващата година най-вероятно ще продължи да бъде малко по-висока от тази в еврозоната, но това само по себе си не може да бъде източник на притеснения.

"Защото, ако инфлацията в еврозоната е около 2% годишно, а в България е 2,5-3% - това дори може да бъде позитив. Защото така наречените разлики в относителните цени са по-големи, а  това създава по-големи стимули за самите компании да изтеглят ресурси от секторите, които се представят под очакваното, и  да насочват тези ресурси, имам предвид работна сила и капитал, към секторите, които имат най-добра перспектива". 

Макроикономистът беше категоричен, че банките у нас са напълно готови за приемането на еврото и процесът по превалутирането на левовете ще премине гладко. 

Целия разговор гледайте във видеото.