Работата му е докоснала живота на над 850 милиона души в 181 държави

Гурудев Шри Шри Рави Шанкар е един от най-големи духовни лидери, визионери и посланици на мира на нашето време. Работата му е докоснала живота на над 850 милиона души в 181 държави. С думите си е спирал войни, с действията си е изучил хиляди деца и е помогнал на милиони затворници. 

Той открива признанието си още на 4-годишна възраст. Знае, че един ден светът ще слуша и чува думите му. Основава фондацията „Изкуството да живееш“ и създава десетки програми за себеразвитие и справяне със стреса. Работата му е достигнала до стотици милиони по целия свят: "Чувствам се така, сякаш цялата ми нервна система се рестартира – усещам спокойствие и мир". 

Посланик на мира, той помага за прекратяването на 52-годишна война в Колумбия и 500-годишен конфликт в Индия. Убедил е хиляди екстремисти да оставят оръжията и да се борят за своята кауза по мирен път. Носител на висши отличия от 57 държави, удостоен с над 25 почетни докторски титли от водещи университети, говорил е редица пъти пред ООН, Европейския парламент и международни форуми за мир.

“Изкуството да живееш” има невероятен брой последователи, които преминават отвъд всички религии, култури и произход. Това е нещо изключително трудно за постигане в днешния свят“, споделя бившият американски президент Джо Байдън. 

Гурудев основава повече от 1200 безплатни училища за над 100 000 деца. "Шансът, който получих, ми даде уменията да се погрижа за семейството си", споделя негов последовател. 

Възстановява и връща към живот над 80 пресъхнали реки в Индия и помага за засаждането на над 100 милиона дървета. Над 1 милион лишени от свобода са преминали неговите програми за реабилитиране.

По повод неговото посещение в България през 2012 година доброволците на „Изкуството да живееш“ организират 333 каба гайдари да свирят заедно в Зала 1 на НДК - събитие, с което България влиза в книгата на Световните рекорди на Гинес.

Здравейте, благодаря Ви, че отделихте време за нашата аудитория. Една от вашите мисии е да правите повече хора щастливи, но бихте ли нарекли себе си щастлив човек?

Знаете ли, можеш да дадеш само това, което имаш. Ако аз самият съм нещастен, как бих могъл да направя другите щастливи?

Но има толкова много хора по света, които не познават щастието. Имате ли обяснение защо?

Основната причина е стресът и липсата на правилна визия за живота. В дните ни винаги има възходи и падения. Трябва да ги приемем и да продължим напред. Бих го сравнил с поведението на едно дете – детето вижда лекаря и започва да плаче, а той дори още не е сложил инжекцията. Но като възрастен, когато имаш нужда от инжекция, молиш лекаря да ти я постави. По същия начин, в живота трябва устойчивост и вътрешна сила, за да се справяш с предизвикателствата. Когато липсва такава сила, дори дребни неща започват да те тревожат.

Но тази устойчивост и вътрешна сила – как да ги постигнем, ако не ги притежаваме?

Не, притежавате ги. Просто трябва да ги развиете. Семето е вътре във Вас. Нужно е да го отгледате. Затова са всички тези упражнения – дишане, медитация и по-широко разбиране за живота – те помагат.

Ако някой от зрителите ни реши да развие тази устойчивост и вътрешна сила, каква трябва да бъде първата стъпка, за да се почувства по-спокоен, по-щастлив?

Медитация. Създадох безплатното приложение Sattva. Хората могат да го използват, просто да го пуснат, да седнат удобно, да се отпуснат и да медитират. Има и центрове по целия свят, където могат да се научат дихателни техники като SKY breathing, които са помогнали на милиони по света.

Но хората казват – когато медитираш, се връщаш към себе си. А когато не се чувстваш добре със себе си, не е ли още по-трудно да останеш насаме с мислите си?

Не, не, не. Медитацията освобождава стреса. Тя ти дава дълбока почивка, дори по-дълбока от съня. Свързва те с истинската ти същност.

Трудно ли е да се научи медитация за хора, които никога не са го правили?

Не, изобщо не е трудно. Доста е лесно. Просто трябва да се научи – както се учи да караш велосипед. Първоначално изглежда трудно, но след като се научиш, вече е лесно. Нужно е само да имаш учител.

Често казвате, че стресът е истинският престъпник днес. Защо?

Дори добър човек, когато е под стрес, не се държи добре – става гневен, раздразнителен, дори агресивен. Когато виждаме насилие по света, то често идва от възприятието за заплаха. Както виждате между Русия и Украйна – и двете страни възприемат другата като заплаха. Русия възприема Украйна като заплаха, което не е основателно. Всичко може да се разреши чрез диалог. Животът е кратък. Никой няма да остане тук завинаги. Ако създаваме още повече проблеми в света, това не е разумно. Трябва да се стремим към хармония, да решаваме конфликти и да живеем щастливо.

Но когато гледате днешния свят, мислите ли, че това е възможно? Свят без стрес и без насилие?

Да, фондация „Изкуството да живееш“ е показала точно това през последните 45 години. Обучаваме в затвори, в общности, в болници, училища и университети. Внесохме огромна промяна в света.

Но кажете честно - вие самият никога ли не сте усещали стрес?

Вижте, имаме техники, чрез които се освобождаваме от стрес за секунди. Умът и емоциите са свързани с дишането. Като използваме дихателни техники, можем да се освободим. Това е като да се изцапаш, но ти знаеш как да се измиеш след това, нали. Днес една четвърт от населението страда от депресия. На всеки 40 секунди някой се самоубива – според доклад на СЗО. Най-голямата пандемия днес е депресията. Не може да се лекува само с хапчета и медикаменти. Йога, медитация, дишане – това помага на милиони. Ето защо 192 държави по света се обединиха миналата година на 6 декември и приеха резолюция в Организацията на обединените нации за Международен ден на медитацията на 21 декември. Хората осъзнаха важността на медитацията, как тя е трансформирала обществата.

Но освен решението, имате ли обяснение защо толкова много хора се чувстват толкова зле, депресирани, изгубени?

Липса на разбиране за смисъла на живота. Не получаваме образование за психичното здраве. Не учим защо се стига дотук. Ставаме все по-изолирани. Затваряме се в телефоните и социалните мрежи, забравяме как се правят истински приятелства. Хората се чувстват изолирани, самотни, и това води до депресия.

Не е ли парадокс, че в ерата на социалните мрежи сме хем толкова свързани, но същевременно толкова самотни?

Да, напълно. Можете да се чувствате свързани чрез социалните мрежи, но те не водят до производство на допамин и серотонин във Вашия мозък. Това става чрез медитация, служба на обществото и реална връзка с хората.

Вашата работа и доброволците Ви помагат на много държави във времена на конфликти. Има ли прост отговор въпросът – защо избухват войни?

Войните идват от липса на доверие, прекъсната комуникация и възприятие за заплаха…често погрешно.

Много световни лидери са Ви послушали досега, но кои не са?

Тези, с които съм в контакт, ме слушат. Но онези, с които не мога да се свържа – те живеят в старата система на страх, изолация, тесногръдие, поставят парите над човешките ценности. И тогава, разбира се, се случват конфликтите.

Как парите станаха толкова важни?

Парите са важни, но не могат да бъдат по-важни от живота. Колата не е по-важна от човека, който я кара. Парите трябва да носят комфорт, не да отнемат живота ни. Всяка страна говори за мир и сигурност, но харчи много за отбрана и малко за образование за мир.

Когато започнахте да говорите със световни лидери – какво не разбираха преди срещата с Вас?

Това трябва да попитате тях. Много от тях започнаха да ценят живота и психичното здраве повече след срещите ни.

Има ли среща, която никога няма да забравите?

Всичките ми срещи са лични. Както лекар не разкрива разговорите с пациента, така и духовен учител не бива да споделя тези разговори с държавните лидери. Така че тези разговори винаги са много лични и интимни. Вие им давате съвети, които им помагат, а те ви благодарят и знаят, че трябва да го споделят и с други хора.

Колко важно е за световен лидер да мисли за душата, а не само за властта?

Лидерът трябва да бъде чувствителен и разумен. Той или тя трябва да бъде сетивен към чувствата на другите и да взема разумни решения в дългосрочен план за доброто на обществото, не само за себе си.

Има ли ситуации, в които войната е единственият изход?

Само когато комуникацията е напълно прекъсната, страните спират да възприемат аргументи. Повечето войни се водят като самозащита, а не просто като агресия срещу другия човек.

Когато гледате конфликтите в днешния свят, чувствате ли се разочарован?

Не, оптимист съм. Знам, че нещата не са добри, но можем да повишим осъзнатостта и да работим за промяна.

Като глобален посланик на мира, Вашата мисия понякога изглежда невъзможна. Какво Ви кара да вярвате, че това не е така?

Всеки ден срещам хиляди хора, 20 часа на ден съм ангажиран. Променяме живота на хора. Знаете ли, само тук в Америка имаме повече от осем хиляди и половина ветерани от войната, които не можеха да спят, не можеха да ядат след преживяното на фронта. Вече са по-добре – те и техните семействата. Близките им са толкова щастливи сега. По подобен начин се занимаваме с деца. Обучаваме в 148 университета в Америка. Там променяме живота на стотици и хиляди младежи. По подобен начин преподаваме и в училищата по целия свят. Правим това и благодарение на всички наши доброволци, разбира се. В България също имате толкова много учители, които преподават в цялата страна. Всеки ден променяме животи и затова продължаваме да вършим тази работа. Разбира се, има още много какво да се направи, но имаме вяра, че ще стигнем до още много хора.

Споменахте България. Какво първо ви идва наум, когато чуете за нашата страна?

България е красива и древна държава. Хората са много мили и добри. Обичам ги. Бил съм там няколко пъти и пак ще дойда.

Над 200 000 души в България са участвали в програмите ви. Какво я прави различна от другите места?

Всяко място е уникално. Но ентусиазмът и ценностната система в България са наистина специални. Хората са устойчиви и приятелски настроени. България има какво да покаже на света.

Какво да очакват нашите зрители от срещите ви в началото на август?

Много ще им хареса. Ще усетят светлина и голяма трансформация в живота си.

И последно – случва ли се да изгубите кураж? Вие да се нуждаете от помощ, вместо да помагате?

Единственото, което си пожелавам, е да мога да се срещна със световните лидери, които създават конфликти днес. Мога да привлека все повече хора да се присъединят и да разпространяваме заедно идеала за мир и ненасилие, вместо да живеем във все по-насилствено общество. Искаме да дадем по-добър свят за бъдещето поколение, нали? Не искаме да дадем на по-младото поколение свят, пълен с омраза и самота.

Колко трудно е обаче, когато толкова много хора разчитат на вас всеки ден?

Правим каквото можем. Капка по капка се събира океан. Не трябва да губим сърце, вяра и ентусиазъм. Това казвам и на другите и продължавам да гледам с надежда в бъдещето.

И последен въпрос – какво е онова, което всички хора споделяме, независимо от култура, религия, език?

Всички сме човешки същества и носим в себе си любов, която искаме да споделяме и с която да се грижим за другите.

Благодаря ви много за този разговор.

Благодаря. 

Последвайте ни