Соня, която готви с любов: От борбата до сбъднатата мечта

За една жена храната е много повече от вкус – тя е грижа, любов и начин да вдъхновява. Соня превърна най-трудните моменти в ново начало и днес готви за целия квартал.

Понякога следваш пътеката на аромата… и тя те отвежда точно тук – пред вратата на Соня. Жената, която готви не за една, а за десетки трапези всеки ден.

Равни, приети и щастливи: Две момичета със Синдром на Даун вече имат работа в Пазарджик

Соня е на 60 години и има 40 години стаж зад печката. Но началото ѝ било трудно. Завършила е за керамик.

„Беше много трудно да си намеря работа като керамик и се ориентирах към готварство. Помолих директорката за някаква работа за мен – нямаше значение каква. Имаше за помощник -готвач и тогава аз се съгласих. Докато тръгнат на училище, аз работих в детската градина”, разказа тя.

Още от младини животът я поставя на огъня на изпитанията – две деца, болест в семейството и работа на три места.

„На 22 родих големия син, а на 23 – малкия. Беше доста тежко, но се справих, защото нямаше кой да ми помага. Сама се справях с всичко. Налагаше ми се да работя на три места, за да мога да ги издържам, защото баща им – Бог да го прости – се разболя много тежко. На децата ми съм много благодарна, защото никога не са имали претенции, винаги са се съобразявали. Помагали са много – започнаха да работят на 13 години”, сподели жената.

Въпреки премеждията Соня не се предава. И мечтае за свое ресторантче.

„Около 15 години, след като работих по кухните на различни заведения, започнах да си мечтая за мое заведение, защото си правя каквото си искам не се съобразявам с никого.  Това за мен е много трудно - да спазвам рецепти , да меря нещо на кантар, това за мен е наказание”, каза тя.

Соня успява да сбъдне своята мечта. Точно преди 4 години отваря свое местенце с подкрепата на Агенцията за хора с увреждания. Те инвестират в нейния бизнес, защото Соня е болна от ставно заболяване.

„Никога не е късно човек да си осъществи мечтата. Просто не трябва да се предава и ако нещо не се случва в даден момент, да спре за малко. Когато моментът дойде, то се случва, както се случи и с мен. Нещата се случиха толкова магично, че просто не мога да ги опиша”, спомня си тя.

Според нея през годините хората са започнали да се ориентират към здравословна храна - има доста и вегетарианци, и вегани. Тя обаче обича да прави сирене по шопски, което става бързо и лесно, прави също студена супа с авокадо и пълнен патладжан.

Концепция „Нулеви отпадъци”: Ресторант в Мексико Сити преобръща представите за гурме кухня

А ако можеше да каже нещо на себе с преди 20 години, то щеше да бъде:

„Кураж! Не се отказвай, продължавай напред! Човек не трябва и за миг да се отказва.”

Повече гледайте във видеото.