Българин спечели „Еми” за принос към света на електронните спортове

Режисьорът Тео Караколев и неговият екип спечелиха „Еми” в категорията за най-добро отразяване на шампионат по електронни спортове – Световното първенство на играта Valorant. Миналата година репортерът на NOVA Дилян Калчев отрази събитието в Сеул, Южна Корея, където ни срещна с българския треньор Димитър Стаев. Днес България отново има повод за гордост – български носител на награда „Еми“. Как се печели престижна статуетка за принос към света на електронните спортове в интервю за Дилян Калчев разказва младият режисьор Тео Караколев.  

Разкажи ми малко за себе си. Откъде тръгва изобщо всичко?

Роден съм в България. Отидох в музикалното училище в пети клас и учих ударни инструменти. Музикант съм цял живот. На 17-годишна възраст кандидатствах в колеж „Бъркли” в Бостън и ме приеха. Дадоха ми пълна стипендия, за да уча в колежа 4 години като инструменталист. Буквално с 40 долара в джоба – толкова ми бяха останали, след като бях спестил за билета. Отидох в Америка - хванах тази възможност и си казах:  „С амбицията и хъс нищо няма да ме спре”.

Как стигна от Музикалния колеж до това да се занимаваш с видео?

Влязох в „Бъркли” с музика и реално първите две години започнах толкова много да правя видео – и за частни клиенти, и за самия колеж, че в един момент, в края на втората година, седнах и си казах:

„Трябва да продължа с видео. Имам много повече потенциал”. Много го обичам, много ми е интересно. И въпреки всичко завърших колежа с музика, защото имах стипендия, а и си обичам музиката. Но реално междувременно продължавах видео кариерата, знаейки, че като завърша колежа, ще отида в Лос Анджелис, където ще си търся късмета. До този момент вече бях събрал цял микробус техника – лампи, камери, обективи, стабилизатори – и си казах: „Добре, взимам го това нещо. С баща ми отидохме на road trip през цялата държава, отидохме в Лос Анджелис”. И много, много, много бързо разбрах, че нищо не разбирам от филмовата индустрия. Беше такъв шок. Но добър шок. И си казваш: „Колко бързо трябва да науча за стандартите“.

Колко време ти отне да навлезеш в света на киното и телевизията?

Много странно – някой ми се обади на късмет. Търсели смесител, който може да прави на живо смесване. И аз казах: „Това съм го правил в колежа”. Вече съм смесвал 5 камери, което е нищо, но въпреки всичко. Те ми казаха: „А, това е пултът”. Това беше много скъпарски пулт, който никога не бях използвал в живота си. Показаха ми пулта и казах, че мога да го направя. Най-дебелата лъжа – нищо не знаех. Но ми трябваха пари, и аз казах: „Мога да го направя“. И веднага ме вкараха в живо шоу в Ню Йорк – ESL One: Counter-Strike. Едва-едва разбирах. Такъв стрес е това – да натискаш бутоните на живо, и си повтаряш: „Леле, ако направя грешка, съм абсолютно уволнен“. Въпреки всичко продуцентът ме хареса и каза: „Много ми харесва твоя хъс“. И ме нае за 3 месеца да работя всеки уикенд. Един ден режисьорът трябваше да отсъства по спешност и аз казах на продуцента, който беше на шоуто: „Искам да бъда режисьор“. И продуцентът ми даде последния половин час  - реално аз да го режисирам и смесвам. И като видяха, че мога да го правя, ме наеха за друго шоу. Започнах да пътувам по света – изведнъж бях в Полша за тази компания, после в Германия. И започнаха да ме наемат като режисьор или като технически режисьор, или като комбинация от двете.

Доколкото разбрах, по време на пандемията, макар и трудни времена за света, ти си имал един от най-успешните моменти в своята кариера. Разкажи ни малко повече за това.

Две неща по време на пандемията. Първото е – по някаква странна причина Netflix ми се обади. Искаха да им правим премиерите за някои от техните филми. Ние бяхме едни от първите в Лос Анджелис, които направиха това. Аз си казах: „Знам много за жива телевизия, знам много и за филмите. Те искат да изглежда много чисто, много добре, обаче си нямат идея как да го направят без екип зад камерата”. И по време на пандемията хванах една количка, сложих две камери, които се контролират през компютър, звук, микрофон – това-онова. Всичко през компютъра се контролира. Отидохме в голямата къща, сложихме количката, включихме в интернет и сме където искаме по света. Включвам се в този компютър, всичко контролирам, записвам го и правим интервюта. Оставяме го на Netflix. И така направихме трийсетина интервюта за една година. Това е едната история, която се случи по време на пандемията. Втората – моята кариера продължаваше да върви много добре. 2019 г. моят колега DJ ми пише: „Излиза новата игра -  Valorant“. Аз казвам: „Ок“. Работил съм до този момент със 100 титли. Какво ли не съм снимал, какво ли не съм играл до този момент. И си казах: „Я, още една игра започва“. Valorant излиза и един от продуцентите на шоуто ми се обажда: „Можеш ли да дойдеш, че ни трябва видео смесител?“. Това ми отвори пътя към Valorant.

Кажи ми сега, може би най-важния въпрос – как стигна до наградата „Еми”?

2023 година за пръв път ме номинират за „Еми”. Реално това дори не е първата номинация – аз имам две преди това, но все губехме от „League of Legends”. И 2024 г., най-накрая - ни номинират пак. И си казах: „Най-вероятно пак ще загубим“. Ние знаем, че правим добро шоу. Знаем, че е висококачествено, но също знаем, че League е най-доброто шоу в света, което е притежавано от същата компания.  И изведнъж април месец започват да ми пишат доста хора с поздравления за „Еми”-то. Дори не знаех, че сме спечелили, докато ден по-късно не седнахда погледна. И си казах: „Да, вярно сме в списъка на спечелилите за най-добро покритие на електронни спортове“. Голям престиж е, разбира се. И съответно беше много яко. И до ден днешен е.

Кажи ми, как се чувстваш като българин, спечелил такава престижна награда?

Като българин много, много се гордея с това, че имам възможността нашата малка държава, в която има толкова много добри неща, да бъде представена на световно ниво. Голяма гордост е за мен. Аз съм единственият български флаг в продукцията. Всички други са американски. Американски флагове и един български флаг.

Какво би казал на други българи, които се страхуват да предприемат тази крачка за реализирането на мечтите си, особено когато са толкова големи като твоите?

Надявам се, че моят житейски път, това, което аз правя, ще накара следващото поколение и дори хора на нашата възраст да се нахъсат и да кажат: „И аз мога да успея“. Трябва ти вяра, амбиция и хъс. Всичко останало ще се нареди. Ние, българите, това, което имаме като черта, и за което аз съм много щастлив, че съм роден в България, е, че като си нарочим нещо и кажем „Искам да го постигна“ – можем. Отнема време, трябва много работа, но сме много работливи и можем да го постигнем. Независимо дали сме в България и искаме да постигнем нещо в България, или сме извън България – няма значение от коя индустрия. Въпросът е, че ние обичаме да работим много и ако си хванем мисленето и амбицията, всеки може да постигне много в този живот.