Дефицит до 3%: Мисията (не)възможна

Ако гледаме дълга - България категорично задлъжнява, не се справя с овладяването на разходите, а запазването на сегашните ставки на данъци и осигуровки изглежда все по-трудна задача. Това заяви в предаването "Ревизия" по Нова Нюз Петя Георгиева от Института за пазарна икономика. Тя коментира началото на бюджетната процедура в страната и все по-мрачните изгледи, че страната ни ще успее да се впише в планирания дефицит от 3% спрямо БВП.

"Бюджетен проблем винаги може да се появи по различни причини, но при нас не е случайно събитие, не е частен случай. Наблюдаваме трупане на дефицити, които нямат фискално обяснение. От друга страна дефицитите сами по себе си не са също проблем, големият проблем е как планираме приходите и как планираме разходите. Ние, за да решим този проблем, трябва да направим корекции в политиките, които водят до него", заяви икономистката.

По думите на Георгиева, това създава проблем с цената на този дълг и рано или късно пазарите, които купуват дълга, ще ни накажат.

Тръмп vs. Федералния резерв и новата финансова революция

"Дори щатите имат проблем - държава с най-висок кредитен рейтинг, дори те имат проблем. При нас може също да стане, дори и да сме част от еврозоната. Да, ние още сме сред държавите с най-нисък дълг в ЕС, но тази статистика се променя. Ако разгледаме плана на правителството ще видим, че траекторията на дълга ще расте до почти 45% - двойно увеличение за 10 години, това е огромен ръст. Смята, че до около 60% дълг от БВП може да се обслужва. Но ние твърде бързо доближаваме тази граница."

Все пак обаче България остава една от двете държави, които имат най-нисък дълг в ЕС към този момент. Задлъжняваме ли наистина?

"Да, когато гледаме дълга - категорично задлъжняваме. Тук е важно да отворим скоба - ако използваме този дълг за инвестиции - да речем в технологии - той ще се върне с печалба и с резултат за всички. Ние не правим това."

И тук идва големият въпрос - има ли решение на задачата? Едно от възможните решения се крие в т.нар. програмно бюджетиране. Метод за правене на бюджет, който предполага следване и постигане на цели:

"Програмното бюджетиране е метод, той не е панацея, ако искаме да харчим повече отколкото харчим. То обаче показва какво е стратегическото планиране и как то се обвързва с постигането на цели. Това е най-разумния начин за бюджетиране. Какво искаме да постигнем, как да измерим дали го постигаме, какъв продукт да предоставим на обществото и чак тогава да говорим колко струва това на обществото.

Програмното бюджетиране излиза на по-високо ниво дори. Да вземем за пример МЗ - те имат здравни цели, които искат да постигнат. Дали е дълга продължителност на живота, дали е повече време в добро здраво. Какво ще направим, за да го постигнем? Какво ще ни струва, дали ни трябват медицински сестри, дали ни трябва апаратура, каквото и да е. Срещу всяка услуга можем да видим какво ни трябва и колко ще струва. И срещу всичко това има програма, която ни казва - тази програма ще ни струва толкова и толкова и ще измерим резултата така и така. "

В крайна сметка - има ли начин България да избегне вдигането на данъци?

"Иска ми се да кажа, че има как да избегнем вдигането на данъци или осигуровки. Но индикациите показват, че е трудно да се постигне разумен дефицит, особено през следващата година. Политиците ще решат, но аз имам очакването, че ще се постигне увеличение на някои ставки. По-важното е обаче да е вземат мерки за ограничаване на разходите и техния ръст. И в момента размерът на държавата е прекалено висок.

С тъга на сърцето ще кажа - дълго време България се гордееше със своя фискален консерватизъм и той е разбит. Харченето се отразява на всички и най-вече на тези - следващите поколения - които ще трябва да плащат дълга."

Дефицитът - новото нормално

Политическият сезон започна отново и отвъд заявките на партиите, пререканията и скандалите им, на заден план в държавата върви важен процес - т.нар. начало на бюджетната процедура. Това е моментът, в който отделните министерства започват да подават към министерство на финансите своите искания за финансиране през следващата година. От своя страна МФ преглежда, пресмята, връща искания, поема нови и така до моментът, в който числата са натъкмени, рамката ясна и около края на ноември или началото на декември Проектозаконът за бюджета на републиката ще бъде представен пред Народното събрание за приемане или отхвърляне. Както много сме казвали - това е най-важният годишен закон, той е планът на управляващите за действията им във всички сфери на държавата. Той е онзи документ, който полага основните на управлението.

Ако управляващите са ви обещали нещо, но него го няма в закона за бюджета - излъгали са ви. Всичко, буквално всичко, което има нужда дори от един лев държавно финансиране, всяка реформа, всяко орязване или вдигане на разходи, всяка пенсия, всяка държавна заплата - всичко е в закона за бюджета. А бюджетът за 2026 година има още едно усложнение - ще бъде първият такъв, който е написан в евро. Той трябва да изпълнява ясните на вече всички условия за дефицит, дълг, преразпределение. И тук идват проблемите.

Дами и господа, България има бюджетен проблем. Той още не е много сериозен, той още не е радикален, но има потенциалът да стане и ако не бъдат предприети мерки - вариантите са два: тежко задлъжняване или рязко увеличаване на данъците. Не е много хубаво, нали? За какво става дума?

От COVID-19  кризата насам, българският бюджет започна устойчиво да завършва с дефицит - харчим повече, отколкото изкарваме. Дефицитите се финансират с дълг - за всеки лев, който харчим над изкараното, взимаме дълг. Ако по времето на COVID-19 тези харчове бяха оправдани в опит да се подкрепи икономиката, после започнахме да харчим, за да сме готини - за да вдигаме пенсиите, държавните заплати, социалните плащания. Всичко това е чудесно, ако имахме парите, а ние ги нямаме. Да, държавният ни дълг е още нисък, да все още запазваме с цената на тежки опити и малко счетоводни трикове дефицитът до максимално допустимите 3%. Но всяка година вече разписаните харчове се вдигат, защото към минималната работна заплата, която всяка година расте по формула, са вързани редица плащания, които съответно растат също. Расте и пенсията по формула, растат държавните заплати. А приходите не растат. Какво се случва?

Случва се ликвиден разрив между приходи и разходи. И така стигаме до тази година, в която нямаме никаква представа дали ще успеем да влезем в условието от 3% дефицит. Просто обичаме партито - партито на големите харчове, на безумните плащания, на неразумното увеличение на заплати на държавни служители.

Всичко това, защото някъде през години почти забравихме какво означава това програмно бюджетиране. Метод за планиране и управление на публичните финанси, при който средствата се разпределят въз основа на програми - тоест ясно определени цели, дейности и очаквани резултати. Ние просто раздаваме пари, за да се харесаме на избирателите, които после да гласуват за нас. Нас приходите не ни интересуват - важно е да харчим