Право на отговор

Искане за право на отговор от Албена Пекова - председател на ПП „Величие” и Ивелин Михайлов - председател на парламентарната група на ПП „Величие” поискаха право на отговор във връзка с репортаж, излъчен в „Здравей, България” на 2 септември.

Публикуваме без редакторска намеса: 

„На 2 септември 2025 г. в предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия бе излъчен
репортаж с участие на журналиста Васил Иванов и водеща Мирослава Иванова, в който моето
име беше въведено в контекст, придаващ вид на доказаност на тежки обвинения и внушения
пред национална аудитория. Изложените по-долу извадки са дословни реплики от излъчения
материал и обективират пряко засягане на личното ми добро име и на институционалния
авторитет на представляваната от мен политически партия.

Извадки от излучения материал (дословно):

1. „В същата схема е замесена дори Албена Пекова.“
2. „По документи тя се води председател на партия Величие. В декларацията за
имуществото ѝ ... се вижда, че Пекова не разполага с имущество, но пък има 6
потребителски кредита ... на обща стойност над 160 хиляди лева.“
3. „Оказа се неоткриваема за журналисти.“

Правна оценка и аргументация за позорящ и клеветнически характер и нарушение на нормите.

Дословната употреба на формулировката, че съм „замесена“ в „схема“, представлява
приписване на противоправно поведение в деятелен вид и изгражда пред публиката образ на
участие в измамни практики. Така поднесена, информацията придобива смисъл на твърдение за факт, а не на оценъчно съждение. За твърденията за факти се изисква наличието на достатъчна фактическа основа и проверими доказателства; при липса на такива те са клеветнически, защото уронват честта и доброто име, приписвайки престъпна или недостойна дейност. Категоричната форма на изказ придава институционална окончателност и внушава завършеност на доказването, което увеличава интензитета на увреждането на репутацията.

Публичното свързване на съдържание от имуществена декларация със „схема“ конструира логическа презумпция за вина: от наличието на кредити се извежда извод за участие в нелоялни практики. Това изваждане на частни финансови данни от контекст и присъединяването им към твърдяна „схема“ създава позорящо внушение за неплатежеспособност/злоупотреба, без доказателства за конкретно противоправно действие. Подобен начин на поднасяне е несъвместим с критерия за добросъвестност при
разпространяване на увреждащи твърдения за факти пред широка аудитория.

Утвърждаването, че съм „неоткриваема за журналисти“, изпълнява функция на дискредитиращ маркер - внушава нежелание за прозрачност и бягане от отчетност. В контекст с предходните внушения този етикет затваря комуникационния кръг: аудиторията остава с впечатление, че „виновността“ е не само налична, но и „скривана“, което задълбочава имиджовата вреда.

Тези ефекти са правно значими по няколко линии.

Първо, чл. 32, ал. 1 от Конституцията гарантира неприкосновеността на доброто име;
уронването му чрез недоказани фактически твърдения ангажира отговорност.

Второ, чл. 10, ал. 1, т. 7 3РТ задължава доставчиците на медийни услуги да предоставят
право на отговор при засягане на чест, достойнство или законни интереси - това е
императивно, а не пожелателно изискване.

Трето, чл. 8, 17 и 18 ЕКТТ установяват европейски стандарт: при разпространение на
съдържание, увреждащо репутацията, операторът е длъжен да осигури ефективна възможност за отговор в същия канал и при сравним обхват. Накрая, международните стандарти за свобода на изразяване различават оценъчни съждения от твърдения за факти; за последните се изисква доказуема истинност или минимум адекватна фактически основа. Когато такава липсва, позорящите твърдения се квалифицират като клеветнически.

Допълнително, обективността и плурализмът в аудиовизуалните медии не са пожелателни етични ориентири, а правни стандарти. Когато едностранчиво и категорично се изнасят твърдения за факти, без предоставяне на синхронна възможност за насрещна позиция, резултатът е нарушение на принципа на плурализъм и изкривяване на обществената
информираност. Това създава „ефект на запечатване“ на обвинителна версия пред масова
аудитория, който по същество обезсилва последващи корекции и изисква предоставяне на право на отговор, за да се възстанови балансът.

Като председател на парламентарно представена политическа партия и като председател
на парламентарната група на ПП „Величие“, репутационните щети излизат извън личната
сфера. Те засягат институционалната легитимност на партията и парламентарната ѝ дейност, и представляват намеса в политическия процес, като отблъскват симпатизанти, подкопават доверието на партньори и създават необосновани пречки пред дейността на партията в публичния дебат - тип последици, които правният ред цели да предотврати именно чрез правото на отговор и чрез стандартите за добросъвестност в журналистиката.

Когато национална медия се използва като инструмент за дискредитиране на
опозиционна партия, това представлява не просто обикновен медиен спор, а директна намеса в демократичния процес, тъй като чрез силата на националния ефир се подкопава легитимността на политически субект и се изкривява свободното формиране на общественото мнение. Европейската правна рамка е категорична: Директива 2010/13/ЕС за аудиовизуалните медийни услуги изисква плурализъм, безпристрастност и право на отговор при засегнати интереси; Хартата на основните права на ЕС в чл. 11 защитава свободата на изразяване, но в баланс с правото на чест и добро име; Европейският съд по правата на човека, при тълкуване на чл. 10 от ЕКПЧ, многократно е постановявал, че свободата на пресата не означава право на разпространение на невярна или манипулативна информация, особено когато тя има за цел да делегитимира опозиционни политически сили и така да изкриви изборната конкуренция. В този смисъл дискредитиращата кампания срещу опозиционна партия чрез национална медия попада в хипотезата на нарушение на европейските стандарти за честни избори, равнопоставеност на политическите субекти и гарантиране на медийна среда, свободна от манипулации.

Когато върху председателя на една политическа партия се отправят позорящи твърдения, ефектът неизбежно надхвърля личната му сфера и се пренася върху самата партия. В общественото съзнание лидерът се възприема като лице и символ на цялата организация, а внушения за негово участие в „схеми“ или друго недостойно поведение се превръщат във  внушения за порочност и на самия политически субект. Това означава, че уронването на доброто име на председателя индиректно поставя под съмнение легитимността и моралния авторитет на партията, която той ръководи. 

Когато партията е парламентарно представена, последиците са още по-сериозни. Внушенията не се ограничават до вътрешнопартийна репутация, а засягат и самия парламентарен процес, защото обществото проектира личните обвинения върху групата като цяло. Така председателят на парламентарната група – в случая Ивелин Михайлов – се оказва поставен в ситуация, в която авторитетът на неговото ръководство е отслабен не заради доказани факти, а заради внушения. Това ерозира доверието в опозицията и изкривява представата за нейната легитимност в обществения дебат. 

Внушенията, които не почиват на проверени и доказани факти, създават траен образ на вина и прикриване. Те изграждат у зрителя убеждението, че зад политическия субект стоят нечисти практики, без да се изисква или представя реално доказателство. Така се подменя свободният избор на гражданите, защото решението им се формира не на база на информирана оценка, а на база на внушени съмнения и недоказани обвинения.

Оттук възниква и нуждата от отговор: за да бъде възстановен балансът в публичното пространство, е необходимо представянето на позицията не само на председателя на партията, но и на председателя на парламентарната група. Само така се пресича изграденият образ на партия, уличена чрез лидера си, и се възстановява честта на опозицията като равноправен участник в демократичния процес.

В крайна сметка, накърняването на личната репутация на партийния председател чрез внушения без фактическа основа е винаги и посегателство срещу политическата сила, която представлява. Това не е частна щета, а удар върху публичния образ на опозицията и върху престижа на парламентарното представителство, който трябва да се гради не върху недоказани внушения, а върху факти и проверими данни. 

Ивелин Михайлов се превръща в пряка мишена на журналистическото внушение именно защото в общественото пространство той е възприеман като основател, идеолог и вдъхновител на проекта „Исторически парк“. Тази негова роля има символично значение – тя го поставя не просто като един от участниците, а като човекът, дал облика, смисъла и публичното лице на инициативата. Дори след като формално напуска управленската структура на обслужващото дружество, медийните разкази и общественият образ остават трайно прикрепени към неговото име. В този смисъл, когато се съобщават негативни факти или съмнителни практики около „Исторически парк“, внушението естествено и непосредствено се насочва към Михайлов, независимо дали към момента има формално участие в управлението. Самото подчертаване, че той е напуснал дружеството, не се използва за разграничаване и освобождаване от отговорност, а напротив – за създаване на допълнителен контекст, че с напускането си се е дистанцирал само формално, но продължава да присъства чрез свои близки или чрез предишното си влияние. Така се внушава, че прехвърлянето на управленски роли е тактическо и фиктивно, а не реално освобождаване от контрол. В очите на зрителя това подхранва представата за прикриване и непрозрачност.

Съчетаването на образа му на идеолог и политик създава особено силен медиен ефект. Той не е представен просто като човек, участвал в бизнес начинание, а като лидер на парламентарна група, което пренася негативното внушение от частната сфера в сферата на политическото представителство. По този начин внушенията срещу него не засягат само личната му репутация, а се проектират върху партията, която оглавява в парламента.
Възприемането на „Исторически парк“ като проблемен проект се пренася директно върху образа на опозицията, тъй като най-видимият ѝ представител е представен като централен виновник. Това уронва не само неговия престиж, но и легитимността на цялата парламентарна група, превръща съмненията към бизнес начинанието в съмнения към политическата платформа, и в крайна сметка изкривява възприятието за опозицията като честен и равноправен участник в демократичния процес.

Така, дори при липса на фактическа връзка с настоящото управление на дружеството, именно символичната му роля и публичното му лице превръщат Ивелин Михайлов в директна цел на атаката. Внушението работи на ниво образ и асоциация: когато идеологът на проекта е същевременно политически лидер, всяко петно върху „Исторически парк“ автоматично се превръща в петно върху парламентарната му група. Това е причината той да бъде основен адресат на репортажното внушение, въпреки че формално вече няма управленска функция. 

Внушението срещу Ивелин Михайлов се подсилва още по-силно чрез въвеждането в репортажа на личния елемент с неговата майка. Публичното изтъкване на факта, че част от дружествата или имоти са прехвърлени на нейно име, не е неутрално съобщаване на факт, а внимателно подбран разказ, който подсказва на зрителя наличието на скрита манипулация и заобикаляне на отговорност. Тази линия изгражда допълнителен сюжет: че Михайлов, дори след като напуска управлението, продължава да контролира и прикрива активи чрез роднинска връзка.

Внушението е особено силно, защото семейството тук е използвано като символ на фиктивно прикриване. Така в съзнанието на зрителя се настанява представата, че има не просто съмнителен бизнес, а и изкуствено прехвърляне на отговорности, с цел да се избегнат законови последствия. Този похват не представя доказан факт за неправомерност, а подсказва „скрита схема“, оставяйки впечатление, че Михайлов е в центъра и, дори и да не фигурира официално като управител. Именно това вплитане на лични и семейни обстоятелства в репортажа прави внушението още по-увреждащо – то изгражда картина на човек, който не само е идеолог на спорен проект, но и използва най-близките си за „манипулации“.

В резултат се създава траен образ на укриване и недобросъвестност, който тежко засяга
не само личната му репутация, но и институционалната легитимност на партията и
парламентарната група, която оглавява. Това е особено разрушително за публичния образ на опозицията, защото внушението за прикриване чрез роднини е по-силно от всяко обикновено обвинение - то подсказва на аудиторията морална несъстоятелност и липса на прозрачност, без да предоставя реални доказателства. 

Искания (мерки за възстановяване на баланса):

На основание посочените норми изискваме:

Предоставяне на правен отговор на 12.09.2025 г. в предаването "Здравей, България" пред същата аудитория и в равностоен времеви обем (не по-малко от 7 минути), реализирано без прекъсвания, редакции и съкращения, така че позицията ни да бъде представена в цялост. 

На основание на чл.17 и чл. 18 ЕКТТ, публично оповестяване на спонсорите на "Нова телевизия" и в частност на предаването "Здравей, България", с цел гарантиране на прозрачност и избягване на конфликт на интереси.   

Непредоставянето на право на отговор би представлявало пряко нарушение на ЗРТ и ЕКТТ, както и на конституционната защита на доброто име, и би поддържало клеветнически наратив в публичното пространство в противоречие с посочените правни стандарти". 

Искане за право на отговор дойде и от Боян Петков - изпълнителен директор на „Исторически парк” АД във връзка със същия репортаж.

"Във връзка с Вашето писмо, получено на 09.09.2025 г., предоставяме настоящия писмен отговор, който съдържа конкретни възражения по изнесените в предаването от 02.09.2025 г. факти и квалификации. Сегментът бе с времетраене 7 минути.

Във връзка с Вашето писмо, получено на 09.09.2025 г., предоставяме настоящия писмен отговор, който съдържа конкретни възражения по изнесените в предаването от 02.09.2025 г. факти и квалификации. Сегментът бе с времетраене 7 минути.

Оспорени твърдения и отговори

Твърдение: „Исторически парк“ е финансова пирамида; има запори за над 2,1 млн. лв.

Отговор: Подобна квалификация няма съдебна стойност и представлява клеветническо внушение. „Исторически парк“ АД е търговско дружество по ТЗ, регистрирано и упражняващо дейност по изграждане и управление на културно-историческа атракция. Нито един съдебен орган не е постановил решение, че дружеството е финансова пирамида. Няма и разследвания за пране на пари, нито че е установена финансова пирамида.

Твърдението, „Исторически парк“ натрупа задължения за над 2,1 млн. лв.“ е невярно!

Твърдение: Ивелин Михайлов е прехвърлил фирма на майка си непосредствено преди налагане на възбрана.

Отговор: Представянето на този факт като „укриване“ е спекулативно. Прехвърлянето е извършено законосъобразно, като няма данни за противоправност, а и няма общо с Исторически парк, но в контекста се прави внушение, че край туристическия обект има нередности.

Твърдение: Парламентарна комисия е установила, че ИП е „пирамида“; ДАНС е докладвала за връзки с руски служби.

Отговор: Комисиите в НС имат политически, а не правораздавателни функции. Техни констатации нямат правна сила. Доклади на ДАНС съдържат данни за проверка, но не представляват доказателства за вина, самият доклад е секретен и няма как данни от него да се намират в публичното пространство, камо ли да се цитират и тиражират като основание за „доказано“ престъпление.

Твърдение: Проектът се е финансирал чрез схема с множество потребителски кредити.

Отговор: Това твърдение се базира на единични примери и внушения. Дружеството не е организирало подобни практики. Подобни обобщения без доказателства представляват манипулация. Дружеството се финансира от своите акционери, по прозрачен начин, именно интересите на акционерите са нарушени, защото се препятства развитието на тяхната инвестиция. Привлеченият капитал е частен, а не публичен и държавен, не са използвани програми и грантове от европейски средства.

Твърдение: Албена Пекова, председател на ПП „Величие“, е с множество кредити и без имущество.

Отговор: Това е лична атака (ad hominem), която също няма никакво отношение към дейността на „Исторически парк“. Финансовото състояние на едно физическо лице не е доказателство за незаконност.

Твърдение: Новите строежи са изоставени и паркът е „безнадежден“.

Отговор: Паркът функционира, приема посетители и организира събития. Част от проектите са във финална фаза. Оценките за „безнадеждност“ са субективни и невярно представят фактите. Именно това е лъжа и в правото на отговор ще докажем с примери цялостната годишна дейност, както и международното признание за функционалността на историческия атракцион.

Твърдение: Ивелин Михайлов „признава фалит“, като предлага активи вместо пари.

Отговор: Изявленията са извадени от контекста. Реалната позиция е, че дружествата предлагат на инвеститорите обезпечение чрез активи. Това е бизнес решение, не признание за несъстоятелност. Внушението и преплитането е на разказ за различни фирми и други дружества, в които е участвал г-н Михайлов, той е напуснал ръководството на дружеството "Исторически парк" официално.

Като внушение бяха показани „кадри: Исторически парк“ от други места, нямащи нищо общо с Исторически парк, което е грубо манипулиране и формиране на негативно отношение на зрителите и пресъздава нямаща нищо общо с действителността картина от Исторически парк.

На основание чл. 18, ал. 2 от Закона за радиото и телевизията настояваме нашият отговор да бъде излъчен в предаването „Здравей, България“ със същата продължителност от 7 минути, за да бъде възстановен балансът и обективността на информацията.

Прилагаме свален текстов файл от предаването.

Ще предоставим писмен отговор опровержение в рамките на 7 минути.

Оставаме на разположение за допълнителни уточнения".