Дом и семейство на 7000 км: Историята на три български момчета, осиновени в Канада

Близо 4500 деца се отглеждат извън семействата им, но само едно на всеки пет от тях е вписано в регистъра за осиновяване и има истински шансове за семейство и постоянен дом. За да се забърза и модернизира този процес, в началото на тази година трябваше да заработи единна електронна система. Но въвеждането й ще се забави до 2027 г.

Здравко, Любен и Дани вече са Оуен, Ейдриън и Дани. Трима биологични братя, живели години с различни приемни родители, които наричат „бабо“ и „дядо“. Те получават писмо от Стефани и Лорън, в което пише:

„Скъпи Здравко, Любен и Дани, сред всички деца в България избрахме вас тримата – защото сте специални. Надяваме се да ни изберете за свое семейство – завинаги.”

Така трите деца вече могат да кажат „мамо” и „тати”. Те споделят, че са се почувствали щастливи и не са имали търпение да станат част от това семейство.

През 2022 децата пропътуват над 7000 километра, за да се приберат заедно у дома – в Манитоба, Канада.

„Не им беше лесно - казаха "здравей" на семейството си, но "довиждане" на езика, приятелите, с които са израснали”, споделя Стефани Кроукър – новата майка на трите деца.

Бащата Лорън Кроукър казва, че тъй като децата са били по-големи и то три, е било по-трудно да получат шанс да живеят под един покрив на свое ново семейство. И точно заради това той и съпругата му взимат това решение – да ги осиновят.

Семейство Кроукър, изглежда не са изключение.

„Осиновяване на такива големи деца е много по-трудно в България. В чужбина - да, понякога за тях се оказва последна възможност. Там те трябва да се свикнат с нова култура, с нов език”, казва експертът Пламена Николова.

А причината да се стигне до там често е административна.

Величка Дошева от Българска асоциация "Осиновени и осиновители" посочва, че съответните дирекции за социално подпомагане работят по реинтеграция на децата – връщането им в биологичното им семейство.

„Тази реинтеграция, когато е неуспешна, задължително трябва да се впишат в регистъра за българско или за международно осиновяване. Това много често не се случва веднага. Реинтеграцията не може да бъде безкрайна. Тя може да бъде до 2 години”, допълва тя.

Иван Кръстев, зам.-министър на труда и социалната политика, посочва, че този срок се удължава в някои случи и това може да продължи по същия начин.

„Дете, след 4-годишна успешна работа на Дирекция „Социално помагане”, беше интегрирано с родната си майка. В случаи, когато доказано не е успешна реинтеграцията, към нас е обективна критиката, че трябва да забързаме малко процеса по вписване на деца”, посочва Кръстев.

А когато процесът по осиновяване все пак завърши с успех – животът на новото семейство се променя към по-добро.

Повече гледайте във видеото.