Пламен Донев: Държавата прибира 50% от изработените от нас пари

Държавата прибира 50% от изработеното от нас и това е прекалено. Митът за ниските данъци е разбит. Данъците ни са сравними с другите европейски държави и искането на МВФ за преминаване към прогресивна данъчна скала не е правилно, не трябва да се приема от парламента. Това каза експерт счетоводителят и преподавател по данъчно право Пламен Донев в предаването "Ревизия" по NOVA NEWS.

"Ние нямаме нужда от смяна на данъчната система, защото имаме по-голяма тежест на косвеното облагане и това стимулира инвестициите. Неравенствата трябва да се адресират през мерки на социалната система, а не на данъчната", заяви Донев.

Експертът изчисли в ефира на предаването колко точно взима държавата от общото изработено на един работник като в сметката включи личния ни данък, осигуровките, ДДС потреблението, акциз и местните данъци и такси. За основа е избрана заплата от 2580 лв.

"Това е средната работна брутна заплата за цялата страна, сумата е закръглена до десетици лева, за да получим нетна заплата от 2000 лв. и да работим с цели числа. Важно е да знаем, че нямаме навик да работим с медианен доход, а работим със среден. Това означава, че взимаме общата сума на всички заплати в държавата и ги делим на общия брой работници. Това е изкривяване, защото има едни 50 човека, които имат 1 000 000 лв. заплата. Медианният доход дава точно колко е по средата заплатата, а тя винаги е по-ниска от средната."

Въпреки че заплатата, приета за основа, е брутно 2580 лв., а нетната 2000 лв., всъщност разходът на работодателите е по-висок - 3070 лв.

"Разликата идва от осигуровките за сметка на работодателя. Общите разходи, които фирмата прави за тях са с 53% над чистата сума, която получават. В нашия пример нетната ни заплата е 2000 лв., а общия разход за работодателя е 3070 лв. Ние сме изработили 3070 лв., а получаваме 2000 лв.", обясни Донев.

Така простата сметка показва, че като се сметне общата сума, която работодателят дава, изчислят се данъкът личен доход и осигуровките, държавата прибира точно 1070 лв.

"Частта данък общ доход плюс осигуровки. Общо 1070 лв. Данък общ доход е за сметка на лицето, той се приспада от общата заплата, осигуровките се делят между работодател и работник. Но това е формално, няма общо с реалното разпределение на тежестта между осигурител и осигурен", посочи Донев.

Отчитането към бюджета обаче не приключва тук, защото за всяка стока, която закупим ние заплащаме и съответният ДДС. Сметката на експерта показва, че един гражданин средно плаща около 300 лв. на месец ДДС, ако се приеме, че 90% от парите му отиват в потребление", каза още експертът.

"ДДС е косвен данък и никой от нас не го вижда и не знае колко плаща, ако не направи специално изчисление. Всеки път, когато влезем в магазина и си платим нещо, плащаме 20% ДДС. Ние - за сметката - предполагаме, че гражданинът изхарчва 90% от парите си за потребление и на тази база е изчислено числото от 300 лв.", каза той.

По думите на Донев, ДДС е интересен данък, защото той е данъкът, който най-много допринася за бюджета.

"В нашата данъчна система има около 10 данъка. ДДС има от скоро - от около 60 години. Това е изключително ефективен данък за администриране, той е скрит данък и не го виждат. А държавата се финансира най-вече през този данък. Единственото изключение е САЩ, която не взима ДДС. Не защото е лош данък, а защото е точно обратното. Те казват - ако имаме ДДС държавата ще събира много повече, а те се гордеят с ниското си препразпределение", посочи експертът.

Това обаче не е всичко. Държавата прибира и акциз от стоки като цигари, горива и алкохол. В нашата сметка той се пада средно по около 150 лв. на работещ човек.

"Акцизът не е върху всички стоки, а само върху определени - цигари, петрол, горива, алкохол. Тук сме изчислили, че е около 150 лв. средно на човек, като тук не сме приели, че човекът пие алкохол, а само че пуши по кутия цигари на ден. Сумата варира от 120 до 150 лв., но ние говорим за работещ човек, който поема по-голямата тежест, затова приемаме 150 лв. средно на месец за акциз", посочи Донев.

Следват и последните налози - местни данъци и такси. Те се изчисляват на между 20 и 50 лв. на месец, в зависимост от това, в коя община живеем и с какво имущество разполагаме.

"Това е данъкът с най-ниска тежест, но е единственият данък, който хората плащат сами и затова носи чувствителност - защото знаят колко плащат. ДДС не знаят, акциз не знаят, но това го виждат, боли ги най-много, защото излиза директно от джоба им", посочи експертът.

В крайна сметка числата са ясни - един гражданин с брутна заплата от 2580 лв. излиза като крайна сума на работодателя 3070 лв. В същото време след изчислението на личния данък, осигуровките, ДДС, акцизи и местните данъци и такси държавата прибира 1540 лв. Или точно - 50% от общата изработена сума, която работникът е изработил.

"Наистина е мит, че данъците в България са ниски - като обща тежест сме сравними с всички други държави. Тук в никакъв случай не са ниски данъците, ниски са само някои компоненти. Сметката е вярна, това е 50% от общия изработен продукт на един служител. Както едно време по време на феодализма - 50% за феодала, 50% за този, който реално работи земята. Ние живеем така", заяви Донев.

Прогресивните данъци ли направиха запада богат?

МВФ приключи своята годишна мисия у нас и за пореден път ни каза - данъците ви са ниски, вдигнете ги чрез прогресивна система, накарайте богатите да плащат повече, така ще намалите неравенствата, ще съберете повече пари в бюджета и ще можете да ги върнете под формата на различни социални програми на тези, които не разполагат с достатъчно. Тази идея, казват от МВФ, е приета от почти цяла Европа, а тя е пример, защото е по-богата от България. И това е вярно - западните общества са по-богати от нас по всички показатели, вярно е и че те имат прогресивни данъчни системи. Но наистина ли са по-богати заради данъците?

Историята на данъка върху доходите в Европа след Първата световна война е тясно свързана с опита на държавите да се възстановят от разрушенията, да финансират нови социални системи и да отговорят на нарастващите обществени очаквания. Това е период, в който прогресивното облагане се утвърждава като основен инструмент за фискална справедливост и държавна стабилност. Първата световна война (1914–1918) оставя Европа икономически опустошена – с разрушена инфраструктура, масова бедност и огромни държавни дългове.

По-строги мерки за бюджета: Ефективни ли са предложенията на МВФ за подобряване на фискалната дисциплина

Правителствата се нуждаят от стабилни и предвидими приходи, за да финансират възстановяването, пенсии за ветерани, здравеопазване и образование.

Например Великобритания въвежда прогресивен данък още през 1842 година, но след войната ставките се увеличават рязко. През 1920 година, горната граница достига до над 50% за най-богатите. Данъкът става основен инструмент за финансиране на социалната държава. До 1914 г. Франция няма данък върху личния доход – разчита на косвени данъци. През 1917 г. въвежда данък върху доходите на физическите лица, който след войната се разширява. Прогресивната скала се използва за намаляване на неравенствата и финансиране на репарации. След войната Германия е задължена да плаща репарации → нужда от приходи. Въвежда високи ставки за богатите, но хиперинфлацията през 1923 г. подкопава ефективността на системата. Данъчната реформа през 1925 г. стабилизира приходите и утвърждава прогресивния модел.

Три примера, които ни говорят много, ако си зададем един прост въпрос - наистина ли тези страни станаха богати след въвеждането на прогресивния данък или си бяха богати и преди това?

Повече гледайте във видеото.