От приемното семейство към университета: Каква подкрепа получават младежите по пътя към самостоятелен живот

Започна новата академична година – време на надежди, очаквания и нови предизвикателства. За повечето студенти това е естествена стъпка напред, но за децата, израснали в приемни семейства, този момент е особено значим. 

Той бележи пътя не само към образованието, но и първите стъпки към самостоятелен живот.

Огнян Тодоров е едно от децата, прекарали последните пет години от живота си в приемно семейство. Тази есен обаче поема по самостоятелния си път, като студент.

Над 325 000 души искат да са приемни родители на деца, пострадали от земетресенията на 6 февруари

"Заради биологичното ми семейство един ден ме извикаха в социалните и ме попитаха директно дали искам да отида в приемно... аз отговорих да. Причините – побой, тормоз върху мен и върху майка ми от страна на втория ми баща. Аз, моите две сестри и братчето ми ни закараха във Видин, където ни настаниха в приемни семейства, където и сме и до ден днешен", разказва Огнян.

"При братя и сестри е много специално, по принцип не трябва да се разделят… винаги се прави всичко възможно детето да бъде настанено заедно с тях. Ако това не е възможно в едно семейство, то поне в две, но да са заедно в един и същи град, за да може да се поддържа връзка'', каза директорът на Националната асоциация за приемна грижа Александър Миланов.

Огнян вече е пълнолетен, но споделя, че връзката с приемното семейство остава.

"По документи се напуска, но не се прекъсва връзката, която си изградил с тях, защото те си ти стават като биологично семейство", допълва момчето.

Изследване: По-големите деца в семейството са по-успешни

Днес той е студент в Пловдив. "Реших да започна в Пловдив в хранително – вкусовия университет, като съм избрал специалност Хотелиерство и ресторантьорство. Спестил съм през тези години пари в сметката си, също така съм работил през лятото, а и ще кандидатствам за стипендията на президента", посочи Огнян.

От Националната агенция за приемна грижа подкрепят младежите и след навършване на пълнолетие.

"Да, чудесно е да си осиновител, но в живота си като приемен родител може да се погрижиш за 10/12/15 деца. А това означава да промениш живота на поне 15 души, защото не можеш да осиновиш 15 деца. В приемна грижа се настанява всяко дете, за което има знак или сигнал, че е в риск да бъде изоставено", подчерта Миланов.

Както и тези, за които е ясно, че семействата не могат да поемат грижи или са жертви на насилие. Но първо се проучва дали детето може да остане при близки или роднини.

"Важно е да се знае, че докато детето е в приемно семейство, родните семейства също имат право да поддържат връзка с децата си, да ги виждат, да се срещат с тях, да общуват. С майка си поддържах, понякога се чувахме по телефона, понякога идваха на свиждания", разказва Огнян.

А крайната цел е, ако могат децата да се върнат обратно в родното си семейство, ако това обаче по някаква причина не е възможно - то тогава се търси вариант детето да бъде осиновено.

"Това, че са навършили пълнолетие не означава, че те могат непременно да се справят сами във всяко едно отношение. Те остават около приемните си родители, винаги има едно легло, една купичка. Тази връзка на приемната грижа не се губи - остава и на масата и в сърцето", уверява Миланов.

Въпреки трудностите- Огнян гледа напред с оптимизъм: "Трябва да имаш интереса да продължиш напред, всичко е възможно и винаги да се вслушваме в съветите на по-мъдрите".

Стажант-репортер: Пламена Димитрова