МОН предлага дебат за забрана на социалните мрежи за деца до 15 години

Не сме предложили такава забрана. Аз коментирах тази тема в контекста на ограничаване ползването на мобилни телефони и подчертах, че използването на социални мрежи от децата има зловредно въздействие.

Това заяви министърът на образованието и науката Красимир Вълчев по повод идеята за ограничаване на достъпа до социални мрежи на деца до 15 години и как точно се предвижда да се случи това.

Въпреки че все още е на етап дебат, от просветното министерство застават зад идеята за обществено обсъждане на евентуална мярка, която да забрани достъпа до приложения като TikTok, Instagram и Facebook за всички деца до 15-годишна възраст.

Дания планира да забрани социалните мрежи за лица под 15 години

„Има различни проучвания, които показват негативното въздействие върху мозъка на детето, върху развитието на интелигентността“, каза просветният министър. По думите му социалните мрежи имат силно пристрастяващ елемент. „Умишлено е заложено пристрастяващото съдържание. Това води до увреждане на префронталната част на мозъка, активира допаминов цикъл“, обясни той.

Министър Вълчев припомни, че ще инициира дебат по темата.
„Нека се чуят повече мнения. Аз съм убеден, че ще има и противоположни гледни точки. Може нашето усещане – освен научните изследвания, аз имам такова усещане и като родител – да е вярно, а може и да не е. Но най-малкото си заслужава тази тема да бъде обсъдена“, допълни министърът.

Той подчерта, че ако има съмнения, че нещо е вредно и пристрастяващо за децата, трябва да бъде оценен мащабът на това въздействие, за да се прецени дали и какви мерки да бъдат предприети.

„Към момента нямаме решение“, заяви Вълчев и уточни, че дискусията вероятно ще бъде организирана през следващия месец.

„Тепърва ще се опитаме да идентифицираме повече специалисти, вероятно и с Народното събрание. Това излиза извън моята тясна компетентност, защото ползването на социалните мрежи не е само в училище. Ако бъдат забранени телефоните в клас, децата няма да ги ползват там, но въпросът остава за времето извън училище“, отбеляза той.

По думите му в подобни дебати трябва да бъдат ангажирани народните представители, здравните власти и психолози.

Вълчев уточни, че в други страни това се постига чрез технически ограничения.

„Разбира се, не можем да следим децата във всеки момент, още повече, че устройствата са персонални. Мобилните оператори могат да го ограничат – това вече е технически въпрос, на който не мога да отговоря честно казано“, допълни той.

Според министъра, ако има доказателства, че нещо е вредно и води до пристрастяване, трябва да има разумни ограничения.

На въпрос, свързан с мнението на експерти, че е по-добре да се внедри медийна и дигитална грамотност в учебния процес, вместо да се налагат забрани, Вълчев отговори, че двете мерки трябва да вървят заедно.

„Ограничението на едно нещо става и чрез създаване на нагласи. Но когато имаме забрана, ние казваме на родителите и на обществото, че това е вредно за децата. Даваме сигнал – и това е смисълът на забраните, не за да тормозим някого, а в името на благополучието на детето“, заяви просветният министър.

Той допълни, че според личното му мнение трябва да има ограничения, защото има „крещящи доказателства“, че социалните мрежи имат зловредно въздействие върху детския мозък.

►Как реагират децата и експертите?

Идеята за забрана обаче среща съпротива сред учениците, които виждат в социалните мрежи начин за забавление, комуникация и споделяне на интереси.

„Против съм. Според мен трябва да е до 12 години“, казва Цветозар, ученик от 7 клас.
„Според мен е малко прекалено. Все пак и ние сме деца и искаме да се развличаме с нещо“, споделя съученичката му Михаела.

Децата разказват, че използват платформите, за да общуват с приятели, които не са виждали, да следват корейски групи, да гледат танци или просто да си разменят забавни клипчета. Някои признават, че телефоните им пречат да учат, докато други твърдят, че оценките им не зависят от времето, прекарано онлайн.

Експерти по дигитална сигурност също изразяват съмнения относно ефективността на подобна забрана. „Това е най-добрият начин да се сложи още една разделителна линия между децата и училището. Вместо училището да бъде модерно и интерактивно, все повече вървим към това да се забранява и да се игнорира новото и дигиталното. А всъщност децата са там и така ги губим“, коментира Антоанета Василева от Центъра за безопасен интернет.

Според нея е технически трудноосъществимо да се наложи такава забрана, тъй като и в момента децата лесно заобикалят правилата, като създават профили с невярна възраст. Решението, според нея, е в образованието.

„Дигитално-медийната грамотност да е една тънка червена линия, която да минава през всички предмети и да развива умения у децата като критично мислене, позитивна комуникация и решаване на конфликти“, допълни Василева.