36 години от 10 ноември: Фестивал напомня, че свободата не е даденост

В понеделник се навършват 36 години от 10 ноември - денят, в който пада комунистическият режим и започва преходът към демокрацията.

Луиза Славкова посвещава усилията си на това младите хора да разберат какво означава да живееш свободно не защото трябва, а защото можеш. Тя е основателка на столичния фестивал, посветен на 10 ноември 1989 г. Целта на събитието е да напомни на българите и на младите хора как е изглеждал животът по време на комунизма и защо не трябва да бъде забравен.

Сред местата, за които Луиза разказва, е  площадът пред катедралата „ Св. Александър Невски”, където се провежда емблематичния масов протест от 3 ноември, първият за почти 40 години назад. Протести в България е имало през този период, но те биват смачквани насилствено.

Луиза Славкова е живяла в Германия, където забелязала, че хората пазят своята история - без страх и без да я премълчават. Днес прави същото и тук - напомня, че свободата не е даденост, а знание, което трябва да се предава.

Българският мобилен телефон: Историята на изобретателя Христо Бъчваров

 „Човек трябва да си представи комунизма като една затворена система, дори черна кутия, от която мърдане наляво и надясно няма.”, казва тя в предаването „Събуди се”.

Възприятието на младите

Според Славкова, младите хора винаги носят в себе си стремеж към свобода и изразяване, независимо от времето, в което живеят. Разликата между тогава и днес обаче се крие не в духа им, а във възможностите. По време на комунизма свободата на мисълта и поведението е била строго ограничена, а всяка проява извън приетите рамки се е наказвала.

Луиза припомня, че в онези години дори облеклото или музикалните предпочитания можели да доведат до тежки последици. „Хората, които слушаха джаз, биваха изпращани в лагери като Белене, а само заради това, че си позволиш да носиш различно палто или да разкажеш шега за властта, можеше да попаднеш там“, разказва тя.

История с продължение: 35 години от свалянето на Тодор Живков (ВИДЕО)

Според нея, макар младите днес да имат неограничен достъп до информация и възможности, същият порив към себеизразяване ги свързва с онези от миналото - само че в наши дни могат да го следват свободно.

„Съветвам младите да си останат тук и да се борят за по-добро бъдеще. Младите са двигателят. Те могат да оправят нещата”, казва тя. 

36 години след 10 ноември свободата е тук – шумна, пъстра, наша. Въпросът е дали знаем колко струва.