Децата, които никой никъде не иска

Те са горещият картоф в образователната система. Те са скалата, която показва колко напреднала е една държава. Те са огледалото на обществото. Това са децата със специални образователни потребности, за които се говори много, но се казва твърде малко. Пише се дълго и бързо се отвръща поглед в друга посока – настрани.

КАКВО КАЗВАТ ЧИСЛАТА?

Броят на децата, които имат специални образователни потребности, не намалява, напротив – той расте. В долната графика може да видите статистиката от 10 години назад:

Според Министерството на образованието през тази учебна година броят на децата и учениците със специални образователни потребности е общо 29936, което е 3,25% от всички деца и ученици у нас.

Доклад на омбудсмана отбелязва, че до по-горните етапи на образование стигат по-малко ученици със СОП. Една голяма част от тях отпадат от образователната система и изобщо не стигат до втори гимназиален етап. Поне една трета от децата с увреждания са извън образователната система. Къде могат да се коренят причините за това, ще разгледаме по-нататък в статията.

ОБРАЗОВАНИЕТО, КОЕТО СЕ ОКАЗВА „МИСИЯ НЕВЪЗМОЖНА”

Изписани са десетки доклади, анализи и оценки за състоянието на приобщаващото образование, които може да видите в GOOGLE PINPOINT. Всички те могат да бъдат обобщени с тези изречения, което откриваме в един от докладите при омбудсмана:

„Детето ми е с аутизъм, 75% ТЕЛК и още при влизането му в училище започнаха да ме убеждават да не го записвам. Предложиха ми редовна форма, но аз трябва през цялото време да го придружавам – за един час на ден, по различно време, когато на тях им е удобно, но аз работя”.

„Майка съм на дете с Даун. (…) Директорката ми се обади и ми каза, че детето не може да бъде в редовна форма, защото ще пречи на другите деца...”

„Синът ми е в 7. клас и е със СОП, но има талант за рисуване. Единствено в рисуването и приложните изкуства се чувства приобщен. От училището, към което се обърнах, ми казаха, че в паралелката по рисуване няма определени бройки за деца със СОП. Той се чувства така, сякаш целият свят му казва: „Ти не ставаш, ти си различен, не отговаряш на изискванията не те бива за нищо”.

ПРОБЛЕМ СЛЕД ПРОБЛЕМ И РЕШЕНИЯ „НА ХАРТИЯ”

В проучване на УНИЦЕФ родители на деца с увреждания разказват, че в образованието има много наредби, които на теория гарантират прилагане на приобщаващото образование, но всъщност „всичко е само на хартия”.

Въпреки законодателните промени, които би трябвало да правят системата на образованието приобщаваща, множество неправителствени организации отбелязват едни и същи, влачещи се от години проблеми.

⇒ Здравното министерство, което вдига рамене

В официален отговор на въпроса ни относно броя на децата със специални образователни потребности и класифицирането им по заболявания, става ясно, че Министерството на здравеопазването не поддържа самостоятелна база данни, която да позволи статистическо извеждане на броя на децата със СОП по години или по конкретно диагнози. Това подсказва, че за държавата тези деца са само статистическа обща бройка. Няма яснота кои заболявания преобладават, за да се търсят конкертни политики занапред, чрез които децата със специални образователни потребности да бъдат все по-добре обхванати от здравната и образователната система. Държавата не знае каква е реалната картина, за да може да се справи с нея.

Период между появата на първите съмнения и диагнозата, УНИЦЕФ

Тази диаграма показва, че поставянето на диагноза на едно дете понякога идва твърде късно, което води и до изпускане на най-важния прозорец от време, в който може да се повлияе на развитието на детето. В едно от своите проучвания УНИЦЕФ обръща внимание, че липсват стандартни протоколи или пътеки за вземане на решения от медицинските специалисти. Липсват и стандартни формуляри за оценка на нуждите и проследяване на напредъка. Такива документи, трябва да бъдат на разположение във всяка система и да важат пред различните специалисти. И в момента съществуват инструменти за скрининг, но те не се използват и не са въведени за широко приложение.

⇒ „Приобщаващото” образование, което често е „обричащо”

Алтернативата, предлагана на много родители е „индивидуална форма на обучение”. Звучи добре, с грижа за детето и с внимание към неговите конкретни нужди. Какво обаче се случва? Екипът на омбудсмана в отдел „Права на децата” отбелязва, че много родители виждат голям брой невзети часове в индивидуалната и комбинирана форма на обучение, отсъствие на конкретен преподавател и невъзможност да се осигури заместник. Родители сигнализират, че още при определяне на индивидуалната форма на обучение за децата им са орязани цели предмети, независимо че учениците в предходните години са показали, че могат и имат интерес към тези дисциплини. Други часове са намалени драстично. Така уж „индивидуалният” подход към всяко дете е превърнат в общо неглижиране на образованието на децата със СОП. Системата не се интересува какво наистина могат те, а се старае да запълни някаква част от времето им.

В едно свое проучване в Благоевргад Фондация „За утре” установява, че оценката на индивидуалните планове за подкрепа е чиста формалност, а в класовете, в които има деца със  СОП, средно се падат по два часа седмично – с логопед и психолог. С учениците се работи индивидуално и почти никога в група.

⇒ Учителите, които никога не стигат

Според статистиката на Портала за деца със СОП в София има 49 училища, които не обучават нито едно дете със СОП, а в същото време броят на ресурсните специалисти в цялата страна е проблем, който изглежда като вечен.

В рамките на тази учебна година щатните ресурсни учители в страната е само 2495. Това е числото, което трябва да се погрижи за тези 23 627 деца със СОП, които са в училищната система.

Ето и разбивката на броя на учителите по области:

⇒ Инфраструктурата, която е невъзможна

Порталът на деца със СОП отбелязва, че много сгради не са пригодени за деца с увреждания, които искат да учат в стандартната среда – няма рампи, асансьори, адаптирани тоалетни и сензорни пространства.

⇒ Децата, които „не пасват” на системата и биват изхвърлени от нея

Присъстват в класната стая, но не са приобщени реално. Майка от Севлиево разказва как в неофициален разговор директорът на детската градина, която детето посещава понастоящем, я заставя да му осигури частен учител. Той трябва да придружава детето и да му помага при общите занимания. В противен случай директорът заплашва, че с помощта на родителския съвет ще изключи детето. В друга детска градина пък отказали да приемат дете със Синдром на Даун, тъй като се притеснявали „да не зарази” останалите деца. Това са случаи, цитирани в доклад на УНИЦЕФ.

ПОСЛЕДНАТА КАПКА НА ТЪРПЕНИЕТО: ГЛАСНА И НЕГЛАСНА ДИСКРИМИНАЦИЯ

Българският хелзинкски комитет често получава молби за правна помощ от родители, които твърдят, че децата им са отхвърлени от класа или има директен натиск да бъдат преместени в други училища или друга форма на обучение. За съжаление, има и случаи, в които други родители отказват да изпращат децата си на училище, докато детето със СОП не напусне този клас.

За последните две години Комисията за защита от дискриминация е образувала общо 14 преписки, свързани с деца с увреждания заради:

- Различно отношение на учител спрямо ученик със СОП – унизително отношение, обиди, психически тормоз, изолация;

- Откази дете с увреждане да бъде прието в детска градина или училище;

- Дискриминационни критерии при прием в учебно заведение.

РОДИТЕЛЯТ КАТО ЗАЛОЖНИК

Пари, време, още пари и още време. Това струва на всеки родител, който иска детето му да получава качествена грижа. Всяко трето семейство изминава над 100 км, за да осигури социална услуга за детето си със СОП. Някои родители посочват, че не могат да работят, защото трябва да заведат детето си на редица оценки и множество часове през седмицата, което означава продължително пътуване с кола. В други случаи не са в състояние да работят, защото им се налага продължително да престояват в болница. Това показва изследване на УНИЦЕФ, което отчита също така, че само 15% от родителите показват, че някой им е помогнал с координирането на грижите за детето между различните доставчици.  

В отговор на наше запитване Министерството на труда и социалната политика отчита, че в страната ни има 349 социални услуги, които са финансирани от държавния бюджет. Достатъчни ли са те, достатъчно ефективни ли са и достатъчно достъпни ли са за всички нуждаещи се деца са три различни въпроса, които статистиката не отчита.   

КАКВО ИСКАТ РОДИТЕЛИТЕ НА ДЕЦА СЪС СОП?

- „Да можем да работим, да живеем нормално, да мечтаем”;

- „Реална, а не формална социална подкрепа”;

- „Достъпна, навременна, съвременна медицинска грижа вместо дарителски кампании за апаратура, инвалидни колички, прегледи, лекарства”;

- „Законодателство и финансови механизми, които не унижават, а изграждат достойнство”.