МС реши: 31 декември 2025 г. и 2 януари 2026 г. ще са неработни

МС прие решение, с което 31 декември 2025 г. и 2 януари 2026 г. са обявени еднократно за неработни дни, обяви финансовият министър Теменужка Петкова.

„Това се налага във връзка с необходимостта от технологични промени, които трябва да бъдат направени в рамките на финансовия и нефинансовия сектор, свързани с въвеждането на еврото в България на 1 януари 2026 г.”, уточни тя.

Това ще позволи минимизиране на оперативните рискове и ще гарантира гладкото и безпроблемно протичане на процеса по преминаването към еврото, се казва в решенията на МС.

Коментарите на социалните партньори не бяха изненадващи, тъй като идеята премина и през обществено обсъждане и дебат както с работодателите, така и със синдикатите. Още когато новината беше идея, част от работодателите я подкрепиха с аргумента, че много от фирмите и без това сливат дните около почивните в календара. 

Въпреки това не липсваха работодателски организации, които се обявиха против. Още тогава от кабинета им отговориха, че това се случва, за да се избегнат технически грешки, забавяния и прекъсвания, които могат да доведат до затруднения в разплащанията. Синдикатите са категорични, че това ще е добре и за работодатели, и за работещи, и ще осигури едно по-балансирано влизане в еврозоната.

По стара българска традиция: почти няма семейство у нас, което да сяда на трапезата - и в делник, и на празник, без хляб. Но новината, че 31 януари и 2 декември ще са почивни, по изключение тази година, веднага повдигна въпроса: “Ще се стигне ли до криза с „насъщния?“. 

“Тази година, като всяка друга година, ще работим на 29, 30, 3. На 1 и на 2 ще почиваме”, успокои Радослав Райков, производител на хляб и хлебни изделия. 

Така, работейки в единия от двата почивни дни, от пекарната му ще се постараят никой в Добрич и региона да не остане без хляб в дните около Нова година.

“Производството на 30 и 3 е почти 2 пъти по-голямо от нормален работен ден, тъй като има много обредни погачи, питки, има много баници и това трябва да се спази като традиция за българина”, смята Райков.

Повечето работещи у нас все пак ще почиват два дни повече. От работодателските организации се обявиха против.

“И двата дни засягат директно тези предприятия, които са 365 дни. Това се отразява и на разходите на труд. Не разбираме защо това трябваше да бъде неработен ден за всички в страната при положение, че той можеше да се организира само за финансовата сфера. Отговориха, че през Кодекса на труда това не могат да го уредят. съгласихме се, очевидно ние плащаме цената за това”, каза Румен Радев от АИКБ.

Синдикатите са на противоположната позиция – че гласуваната от кабинета промяна ще е в полза и за бизнесите, и за работещите.

“Ако бяха натоварени празниците ден почивка – ден работа ,това щеше да създаде настроения в хората, които са чисто отрицателни”, смята Александър Загоров от КТ “Подкрепа”.

“Плюс е за тези, които няма да бъдат в почивка, защото ще получат допълнителни средства заради извънредния труд. Да внимават това работно време да бъде наистина отчетено, защото ако не го направят, няма как да го заплатят точно до стотинка, а вече – до цент”, обясни Заговор. 

Софтуерът за управление на приходите в търговските обекти

Същевременно финансовият министър отговори на критиките за системата СУПТО. „Колегите от ПП-ДБ разпространяват неверни и некоректни твърдения за системата”, каза финансовият министър. Тя отрече въпросната система да е софтуер, който НАП ще произведе и въведе. Петкова каза и че това няма да струва нищо на фирмите.

„Към настоящия момент съществуват изисквания, свързани със системите за управление на приходите в търговските обекти. Тези изисквания не се променят. В Закона за ДДС е предвидено, че производителите и разпространителите на такъв тип софтуери трябва да ги декларират и те да отговарят на изискванията. НАП няма да произвежда и внедрява софтуер”, подчерта Петкова. Тя увери, че всяка фирма, която има софтуер по нормата, няма нужда да прави нещо допълнително.

В контролната дейност на НАП се установявали редица случаи, в които в търговските обекти се използвал софтуер, който не отговарял на изискванията и по този начин се създавали условия за манипулиране на данни. „Това налага въвеждането на системата за управление на приходите в търговските обекти и въвеждането на задължение за производителите и разпространители на софтуера да получат одобрението от НАП за софтуера, който произвеждат и съответно предлагат на търговците”, каза Петкова.