„Темата на NOVA”: Лабиринт без изход

За хиляди хора с увреждания и техните близки излизането от лабиринта на ТЕЛК изглежда все по-непосилна задача. Лутането им продължава с години. Тази седмица в „Темата на NOVA“ Юлия Наева и операторът Павел Павлов търсят отговори - защо човек с тежки увреждания трябва да доказва с години, че има спешна нужда от подкрепа? И как гинеколог оценява неврологично заболяване, за да бъде издаден ТЕЛК?

Цветанка Несторова води своята битка от десетилетие, след като съпругът ѝ получава инсулт. А малко след това е диагностициран с Паркинсон. Две години след като за първи път ви разказахме тяхната история, Цветанка все още не може да бъде личен асистент на мъжа си - поне според последното решение на експертната комисия.

„Темата на NOVA”: Дом в евро

„Нищо не се е променило! Освен това е, че са му намалили процентите - от 89% на 87%. Бях им извадила абсолютно всичко необходимо, в документите е описано цялото заболяване. Той не е само с това заболяване - има запушване на артерии, има клапа на сърцето. И аз не знам как са ги намалили. Махнаха му и пожизненото. А ние искахме да има придружител - да му дадат ТЕЛК с придружител, защото не може да се справя“, обяснява Цветанка.

Сега жената отново се готви да подаде документи за ТЕЛК - с надеждата, че в новата експертиза, чак след две години, вече ще пише, че съпругът ѝ има право на личен асистент.

Подобна е историята на 85-годишната Добрина Бойновска и близките ѝ. Добрина има прогресивно развиващ се ревматоиден артрит, който я е превърнал в заложник на дома ѝ. Всяко изправяне и всяка крачка са болезнени. Разчита на подкрепа от близки и роднини. За да ѝ подсигури грижа за повече от два часа на ден, дъщеря ѝ Татяна плаща за допълнителна помощ и решава да подаде документи за ТЕЛК.

„Трябва да има ТЕЛК с чужда помощ. Започнах да правя нужното, за да получим ние ТЕЛК с чужда помощ“, разказва Татяна Бойновска.

Прочетеното в наредбите обаче се оказва недостатъчно. На хартия възможността майка ѝ да получи чужда помощ изглежда напълно реалистична, а на практика - непреодолим препъникамък, обяснява Татяна:

„Ние се падаме по разпределението на случаен принцип във Велико Търново. И аз получавам някакво съобщение с този лист. Това беше юли или август, че до 2 септември имам срок да представя допълнителни документи. Как физически човек в такова състояние, който реално не може да се самообслужи, да го разхождаш по кабинети или по апарати“?

Дъщерята все пак успява да събере и представи всички допълнителни документи. Последната експертиза обаче отново я поставя в ситуация без решение - според ТЕЛК майка ѝ е с 95% инвалидност и няма нужда от чужда помощ.

На този фон много здрави българи продължават да живеят на гърба на болните, признават самите институции. „Люлка“ на фалшиви ТЕЛК-ове се оказа Разград.

Според Тихомир Тодоров, административен ръководител на Окръжната прокуратура в града:
„Около 90% от неистинските заболявания в епикризите са варикозни - разширени вени, но всъщност гражданите работят тежък физически труд, копаят по полето. Този, който трябваше да бъде с ампутиран палец, участва в мазните борби в Цар Калоян. Имаме друг куриозен случай - мъж с експертно решение от гинеколог, че е с гинекологично заболяване“.

Досега разследващите в Разградско са установили около 300 души, злоупотребили с държавните помощи. Получавали между 200 и 600 лева всеки месец. Схемата е работила повече от две десетилетия. И макар че злоупотребите вече са разкрити, наказателна отговорност са понесли само някои от мнимите болни. Присъда за медиците все още няма.

А за наистина тежко болните често остава чакането. Над 700 хиляди хора с увреждания и техните близки са в търсене на справедливост и полагат ежедневни усилия да докажат, че имат заболявания - за да получат подкрепа.

Лъч светлина имаха през юни миналата година, когато бяха приети промените в работата на експертните лекарски комисии. Сред тях - увеличаване на броя на ТЕЛК-овете в страната. Държавни и общински болници бяха задължени да разкрият по една ТЕЛК комисия, а университетските - поне по две.

И още - чрез електронна система за контрол заявленията за освидетелстване вече се разпределят на случаен принцип. Така документите на човек от Русе могат да бъдат разгледани в Кърджали, например. Ограничи се и възможността НЕЛК да връща обжалванията за преразглеждане повече от веднъж.

Целта - по-бързо издаване на експертните решения и ограничаване на порочните практики. Намерение, което в голямата си част остана само на хартия.

Според пациентски организации проблемите и злоупотребите продължават. Че подобрение няма, отчитат и самите комисии, които признават, че опашките може да са се стопили малко, но не и главоболията.

„Натоварването е много повече от преди това. Не знам, но аз 15 години съм тука, и такова нещо досега не е било. Много е работата, документите са пълни, но има хора. Имаме епикризи от 2005, от 2006 г., няма актуални документи, ние няма как да ги гледаме, докато не ги поискаме наново. Пращат се писма, връщат се“, обяснява Боряна Иванова - технически сътрудник в ТЕЛК - Перник.

А равносметката на властите показва, че търсените резултати вече били налице. Броят на забавените експертизи бил намален. От здравното министерство планират да наваксат констатираните пропуски с нормативни промени. Ще заимстват идеи и от европейските си колеги.

Беше дадена и заявка, че здравни и социални експерти ще сформират работни групи, за да проверяват за фалшиви ТЕЛК-ове. Засега обаче това остава само намерение.

Междувременно - какво ще се случи с хилядите чакащи? Очаквайте „Лабиринт без изход“ – в „Темата на NOVA“ тази събота, след централните новини в 19:00.