Споровете за парите на държавата: Заявки за протести и блокада на парламента

КНСБ излязоха на протест, миналата седмица това направиха от КТ „Подкрепа“. Синдикатите, които се явиха на разговорите за Бюджет 2026 се оказа, че имат забележки към него.  Става въпрос за възнагражденията в публичния сектор, за които скок от 5 на сто е малък. . От своя страна икономисти казват, че публичният сектор и без това е "раздут и с диспропорции".  

Възможно ли е от всички тези протести да настъпи обрат в позицията на управляващите, които по-скоро казват, че няма да се налагат корекции и „това е единственият възможен бюджет“? Темата  в предаването „Твоят ден” по NOVA News коментираха изпълнителният директор на „Галъп интернешънъл” Петко Петков и директорът на Националния център за книгата към НДК Светлозар Желев.

"Според мен, краткият отговор е „не“. Бюджетът сигурно ще бъде такъв, какъвто е, след като той беше анонсиран още преди неговото създаване като единствения възможен. Това не остави вратички за промяна. Оттук нататък цялата отговорност се носи от хората, които го гласуват в зала. Разбира се, винаги съществува вариант някой да каже: „Аз ще наредя да се гласува различен бюджет или промени в бюджета“ и така нататък. Дали някой ще ни даде пари или няма да ни ги даде – ще видим. Аз лично съм песимистично настроен за каквито и да било промени", подчерта Желев. 

Бюджет 2026 – какви са очакванията за финансовата рамка

Петков се съгласи с тази теза - че бюджетът по-скоро ще бъде приет в сегашния си вид, "защото сигналите от властта са, че ще го одобрят в пленарна зала". Затова той не очаква проблеми около самия бюджет и неговото гласуване. Според него големият въпрос е, че след като се стига до протести на определени социални групи, някъде се губи диалогът. 

По думите му всеки има право да протестира, но може би трябва да има повече аргументация от групите, които искат по-високи доходи.

Според Желев отново опираме до генералния проблем, който има българската държава -  отношението на управляващите като управляващи. "Винаги съм го казвал – загубата на това разбиране за обществения договор, че това не са управляващи, а служители на обществото, отдавна не съществува в България. За съжаление, никога не го е имало. Философското разбиране е, че те са управляващи, те ни дават. Което за мен е големият проблем", подчерта той. 

КНСБ: Бюджет 2026 е на безхаберието към работещите

И даде пример. "Ако погледнем какво се случва в публичния сектор – говорим за 600 000 души, нереформирани, които не плащат осигуровки и имат изключително сериозни предимства пред частния сектор. От друга страна обаче огромната част от тях получават много малко пари". 

"Съгласен съм с колегата, че този разговор е тежък. Почти всички управляващи досега не извършиха нужните реформи. Държавните структури трябва периодично да бъдат обновявани. Този разговор, опасявам се, трудно се води от българските политици", изтъкна и Петков. 

И обясни как може да се промени това - с правилна йерархична структура, която да показва на един служител от най-долните етажи как може да се издига, как му се увеличава заплатата: "Трябва да има предвидимост – да знае, че като работи повече време, заплатата му се увеличава справедлив".

Но сега по думите му ситуацията е следната: хора с високо образование взимат малки заплати; на по-високо ниво – ръководители с по-ниско образование – взимат по-големи заплати. "Този дисбаланс трябва да се промени от политиците. Но за това трябва политическа воля, тоест всички да се обединят. Такава воля в последните, поне според мен, 10 години не забелязвам". 

Целия разговор гледайте във видеото.