КЗК: Търговски вериги слагат до 135% надценка на хранителни стоки

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) проведе широкомащабно проучване на хранителните стоки, изследвайки цялата верига на доставки – от производителя до търговеца на дребно. 

„Секторният анализ няма за цел да формира негативни нагласи срещу определени стопански субекти. Той трябва да бъде основа за диалог между всички заинтересовани страни за решаване на проблемите в сектора и структурните деформации“, подчерта председателят на КЗК доц. Росен Карадимов.

Според доклада най-сериозни деформации се наблюдават по веригата на доставки при млякото и млечните продукти.

За периода 2020–2024 г. производството на сурово краве мляко спада с 25%, на прясно мляко - с 8%, на сирене - с 9%, на кашкавал - с 14%, на яйца - със 17%, докато вносът на мляко и млечни продукти нараства с 43%. Секторът е силно концентриран, поради което предстои преглед на разрешените концентрации през последните години.

КЗК: Надценките на храните стигнаха до 90%

За първи път анализът представя „конкурентна карта“ на България по области. Данните показват динамична конкуренция в големите градове като София и Пловдив, където присъстват множество вериги. В някои области обаче броят на веригите е ограничен до 3 или до 4–5, което води до значителни пазарни позиции и регионални дисбаланси. Анализът показва, че ценовите нива са едни и същи при повечето търговски вериги в страната, при различна покупателна способност на населението. Например в София приходът на човек е 55 000 евро на година, а във Видин – 7 122 евро.

По отношение на пазара на модерната търговия със селскостопански и
бързооборотни хранителни стоки:

⇒  Регионални дисбаланси: в някои области на страната броят на търговските вериги е ограничен, като същевременно разполаганите от тях търговски площи са значителни, което води до доминираща позиция на малко участници и ограничена конкуренция;

⇒  Ценови практики на търговските вериги: високите надценки, които достигат до 91% при някои продукти, а при минералната вода - до 135%, представляват търговски практики, които може да доведат до изкривяване на пазара. 

КЗК изследва ценовата политика на десет големи търговски вериги за юни, юли и август т.г. Изводът е, че няма данни за съгласувано спекулативно повишаване на цените във връзка с въвеждането на еврото.

В същото време се отчитат изключително високи търговски надценки. Те се формират от търговски отстъпки от доставните цени на производителите и от допълнителната надценка над доставната цена, която определят веригите. При млякото най-високите регистрирани надценки достигат до 77%, при сиренето - до 82%, при кашкавала - до 91%, при яйцата - до 89%, а при минералната вода 1,5 литра - до 135%.

Според анализа високите търговски надценки, особено след значителните отстъпки от доставните цени, могат да изкривят пазара, тъй като оказват силен натиск върху производителите, ограничават ценовата им свобода, намаляват рентабилността и затрудняват договарянето с търговските вериги.

От производителя до трапезата: Защо ядем най-скъпите сирене и кашкавал

КЗК преминава към задълбочени проучвания в три направления: структурата на пазара на дребно в социално-икономически слабо развити региони с ниска покупателна способност и концентрация на търговци; ценовата политика, отстъпките, надценките и търговските условия между доставчици и търговци; както и пазарите на производство, преработка и търговия с мляко и млечни продукти.

„Комисията прилага един подход при този секторен анализ. Защото този тип анализи показват картината на цял един сектор. За разлика от нормални и развити, балансирани икономики, там този тип регулаторни органи се занимават с „настроични“ деформации. Проблемът при нас е, че имаме базови деформации”. Това коментира в „Интервюто в Новините на NOVA” председателят на Комисията за защита на конкуренцията Росен Карадимов.

Той поясни, че тези базови деформации са излезли „категорично”:  „Взимаме млечния сектор, при който нещата са най-драматични. Вносът се е увеличил с 43% за четири години. Производството е паднало с 25% за същия период”.

И обясни какво обуславя този спад:” Обуславят го ниските изкупни цени на млякото, които са резултат от една много тежка концентрация в този сектор, която ние тепърва ще анализираме. Обуславя го и фактът, че е по-евтино да внесеш мляко от Румъния, отколкото да се увеличи доставната цена на българския производител. Там няма структура, която да защити българския производител. Изкупната цена на млякото, например, е между 90 стотинки и 1 лев от години. Тя не е повишавана”.

При подготовката на този секторен анализ е направена среща с всички браншови организации, подчерта Карадимов. И беше категоричен, че проблемите са в производството. След това проблемите отиват към веригите на доставки. От веригите на доставки – към търговеца.

„Проблемите са в това, че България е с най-ниските бариери за навлизане на търговски обект.  Вие искате да откриете търговски обект – практически изискванията към вас са минимални. Сега хората може да се учудят, но в класацията, която Европейската комисия прави, ние сме в най-ниската част – с най-либералните бариери. Най-рестриктивни мерките са в Германия, Франция, Австрия”, посочи той.

Резултатът е, че в момента имаме концентрация на големи търговски вериги, което няма нищо лошо, след като този процес вече е стигнал до пик. „Но тази концентрация, например в София, дава едни балансирани цени и равнища на веригите при най-големи доходи на хората. Но същата тази концентрация на няколко големи вериги в малък град води до силна антиконкурентна среда, тъй като там няма алтернатива”, заяви Карадимов.