Макар и без сняг, коледно настроение не липсва
Дни преди Бъдни вечер, в рубриката „Дотам и обратно” Ники Василковски ни отвежда в Лудогорието. Безкрайните полета са облекли зелена премяна, с която ще посрещнат края на годината. Макар и без сняг, коледно настроение не липсва. Ако човек се разтъпче из центъра на Разград вечер, ще остане заслепен от блясъка на празничните светлини.
Съвсем близо до големия град сме на гости на капанците в село Топчии. Малка етнографска група в Лудогорието, запазила през вековете уникални за България бит и традиции. Според популярна хипотеза името им идва от красивите шевици с формата на капки. Ризите с тази шарка са известни като „капанки”.
"Дотам и обратно": Връх Васильов – първенецът на Предбалкана (ВИДЕО)
Друга теория свързва местните хора с битката при Върбишкия проход през 811 година, когато хан Крум разбива византийския император Никифор.
„Войниците, които са направили капана на Никифор във Върбишкия проход, са били от този край и за това са наречени капанци. Друга теория е, че тук са „закапанени”, като в капан сложени, непокорните хора, които по времето на Борис Първи не приемат християнството”, обясни Милена Дончева от Народно читалище „Просвета-1895”.
Подготвяме постната трапеза за Бъдни вечер в капанското село Топчии. И ако основните ястия можем да ги срещнем навсякъде в страната, то само тук ще приготвим раки. Имаме нужда от 3 чаени чаши зелева чорба, чаена чаша ориз, още толкова булгур, 4-5 стръка праз, 5-6 цели сухи червени чушки и смлян червен пипер.
„Слагаме булгур и ориз да си къкрят няколко минутки. Да набъбне и оризът, и булгурът. Добавяме зелевата чорба, после и целите чушки. Отделно предварително нарязаният праз се запържва в растително олио и овкусява с червен пипер”, обясни Лидия Дакова от читалището.
Вече сме добавили запръжката към всичко останало и докато тенджерата с раки къкри на тих огън, ще направим и любим на децата десерт. Маджунената каша също е традиционен и типичен за капанците на Бъдни вечер.
„Първо наливаме олио, което трябва хубаво да се сгорещи, за да сложим брашното и да го запържим. Все едно правим грис халва. Започна да се сгъстява, но трябва да стане още по-гъсто”, поясни Пенка Керанова от читалището.
Особеното при тази каша е подсладителят. Приготвя се от разтворен във вода плодов маджун. Вкусната течност се добавя към запърженото брашно.
В капанската Бъдна вечер присъства и традиционната содена питка. Разчупва се издигната, колкото може по-високо.
„Традициите на капанците се пазят ревностно като част от живото историческо наследство на Лудогорието. В залите на читалището и в етнографския музей на село Топчии старите обичаи оживяват на всеки значим празник в народния календар”, каза още Дончева.
Последвайте ни