„Еврото – въпроси и отговори”: Инфлацията – страхове и реалности

Дни преди еврото да стане официална валута у нас, остават страховете от инфлацията.

Официално инфлацията, която НСИ отчита за година, е 5,2 на сто. Това е поскъпването от ноември 2024 до ноември 2025 г.

И въпреки че хората веднага ще посочат един или друг продукт, поскъпнал със 100% например, обяснението е просто. Статистиката е направила разчети кой продукт каква тежест има за общата инфлация.

Ако в случая говорим за олиото например, човек не пие литри олио, следователно не може инфлацията на олиото директно да се прехвърли в общата ни инфлация. А има и още нещо – статистиката усреднява. Един човек може въобще да не ползва олио, но средно българинът ползва.

От май до ноември насам натрупаната инфлация е малко под 3%. Това е, грубо казано, моментът, когато вече беше почти ясно, че страната ни ще въведе еврото.

За да имаме ясна представа как се променят цените, започнахме да следим определен брой стоки от май насам. Купуваме ги от един и същи магазин. В списъка с продукти през май, включихме 7 продукта и след това, за да имаме база за сравнение, продължих да сравнявам цените тъкмо на тези 7 продукта. Включихме основни стоки – хляб, кисело и прясно мляко, свинско, яйца, олио и краве сирене. Ето какво се случва с цените след първите три месеца – от май до септември, както и в следващите три месеца: 

Така само за първите три месеца инфлацията на нашата кошница е 2,5%, а за 6 месеца вече е 4%. Тези 4 процента са значително над инфлацията, отчетена от НСИ за същия период. Това си е инфлация на нашата кошница. Можем спокойно да си съставим собствена кошница с продукти, които купуваме, и така ще можем да следим цените и да сме наясно каква е нашата лична инфлация.

Всъщност личната инфлация на различните хора е различна. На сайта на НСИ има калкулатор за личната инфлация – така всеки може да седне, да си го попълни и да види как изглежда неговата инфлация на фона на общата.

Примери:

Млад човек, който харчи за заведения, за цигари, за бензин. Включваме текущ ремонт на жилището и такси за образование. Избираме конкретен период – залагаме от май до сега.

В крайна сметка – така изглежда личната инфлация на този млад човек. Жълтата крива е инфлацията на младежа, а синята – средната за страната.

Вижда се, че има месеци, в които личната инфлация на този потребител е над средната за страната, но и такива, в които е под средната.

Възрастен човек, който харчи основно за храна и лекарства. Неговата инфлация е различна. Тук добавяме разходи за нов домакински уред и 500 лв. за медицински услуги.

Ясно се вижда, че тук кривата на личната инфлация на възрастния човек е различна от предишната.

А дали еврото ще вдигне цените – въпросът остава отворен. За това поскъпване, което отчитаме досега, не би трябвало да е виновно еврото. Освен ако разходите, които различните фирми са направили около смяната на валутите, не са калкулирани още през септември. Едва ли е ясно колко са били разходите им към онзи момент.

Тази инфлация си е „психологическа инфлация“. Всички говорят за поскъпване – хората очакват това да стане и в крайна сметка тъкмо това се случва.

Държавата изготви закон, който казва, че нямаш право да вдигаш цени, ако това не е икономически обосновано. Само че вместо още от лятото да започне да следи цените и да налага глоби, държавата даде 2 месеца гратисен период, в който търговците можеха да вдигат цени, без да дават обяснения.

Глоби се налагат от октомври. В средата на декември от НАП обявиха, че са проверили 564 търговски вериги и магазини в цялата страна. В 65 от тях са установили ръст на цените на част от стоките, без да има ясни причини за това – издадени са актове.

На 9 от тези търговци са връчени наказателни постановления с глоби за общо 45 000 лв., което означава средно по 5 000 лева на магазин. За малък квартален магазин това може и да е сериозно наказание, но за голям обект 5000 лв. не са от особено значение. Не е ясно и дали нарушителите ще платят глобите или ще обжалват в съда – предстои да видим.