Икономисти: Еврото е само предпоставка, доходите зависят от инвестициите и реформите

Въвеждането на еврото е само предпоставка, а не автоматично условие за повишаване на благосъстоянието и доходите. За да бъдат реализирани ползите от членството в еврозоната, страната се нуждае от привличане на инвестиции, подобряване на бизнес средата и реформи в публичните системи. Това заявиха финансистът Людмила Елкова и изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Добрин Иванов в ефира на „Твоят ден“ по NOVA NEWS.

Според Добрин Иванов еврото е стъпка в правилната посока, която елиминира валутния риск и гарантира по-голяма предвидимост на паричната политика. „Никога не сме си представяли, че след като изпълним това условие, автоматично ще станем по-богати. Еврото подобрява кредитния и инвестиционния рейтинг на страната, но реалното повишаване на доходите ще дойде през инвестиции и повишаване на ефективността на икономиката“, подчерта той.

Продължават проверките за необосновано повишаване на цените

Елкова отбеляза, че в момента чуждестранните инвестиции са на критично ниско ниво – около 1% от БВП, докато през 2007-2008 г. те са достигали 20%. Тя посочи, че за да бъде страната ни атрактивна, е необходимо да е „business friendly“. „Всеки инвеститор иска да знае, че администрацията работи добре, правосъдието е ефективно и условията са ясни. Инвеститорите не обичат неприятни изненади“, обясни тя.

► След въвеждането на еврото: Какво се случва с пазара на труда и доходите?

Добрин Иванов прогнозира, че за 2026 г. ръстът на заплатите в частния сектор ще бъде между 7 и 9%. Той припомни, че за предходната година средното увеличение на възнагражденията е било 12,3% при отчетен ръст на инфлацията от 5,3%. Експертът подчерта, че заплатите трябва да растат на база повишена производителност на труда. Той изрази притеснение от сериозните диспропорции между публичния и частния сектор, породени от несъразмерно увеличение на заплатите в администрацията, което натоварва бизнеса с по-високи данъци и осигуровки.

„Пазарът на труда е изключително напрегнат. В България липсват между 200 и 250 хиляди работници, което е системен и структурен проблем“, допълни Иванов.

Почти две седмици в еврозоната: С какви проблеми се сблъскахме след 1 януари?

Людмила Елкова подчерта, че след влизането в еврозоната България е останала без голяма стратегическа цел. Според нея страната се нуждае от нова визия за следващите 5 до 10 години. „Всички публични системи – администрация, здравеопазване, образование – работят неефективно и харчат огромен ресурс без устойчиви резултати. Нужен е преглед на тези системи, но за момента не виждам политическа воля за това“, коментира тя.

По отношение на държавния бюджет, от АИКБ настояват за приемането на редовен бюджет от стабилно политическо мнозинство.

Целия разговор гледайте във видеото.